Пандемията и антиправителствените движения

Според изследователи, провеждащи международно проучване, тежестта, която пандемията от коронавирус поставя върху обществото, кара все повече хора да действат насилствено на протести, както и създава още повече антиправителствени настроения в световен мащаб.

Екип от Института за изследване на мира в Норвегия и Университета в Орхус, Дания, анкетира 6000 възрастни от САЩ, Дания, Италия и Унгария по време на пандемията, пише в своя статия „Стъди Файндс“, представена от агенция БГНЕС. Изследователите попитали всеки човек как COVID влияе върху тяхното здраве, финансово благополучие, взаимоотношения и права в обществото.

„Пандемията наруши нормалния ни начин на живот, генерирайки разочарования, безпрецедентно социално изключване и редица други опасения“, казва Институтът за изследване на мира в Осло. „Нашите изследвания показват, че психологическото напрежение от преживяването през пандемията подклажда също антиправителствени и антисистемни нагласи, довели до политическо насилие в редица страни.“

Екипът, работил по проучването помолил участниците да разкрият колко недоволни са от съответните си правителства и дали разочарованието ги кара да присъстват на протести или да действат насилствено. Резултатите разкриват силна връзка между по-високата психологическа тежест поради COVID-19 и хората, проявяващи повече антиправителствени настроения и склонност към насилие по политически причини. За изненада на изследователите, проучването не е намерило връзка между тежестта на COVID и мотивацията да се присъства на мирни демонстрации. Авторите на изследването описват тежестта на COVID върху стресовата реакция на действията на правителството по време на кризата, като блокирането, маските и заповедите за социално дистанциране.

По-конкретно в САЩ екипът открива силна връзка между по-високата тежест от COVID и участниците, участващи в насилствени действия по време на протестите на „Black Lifes Matter“ и контрапротестите. „Това е първият път в съвременната ера, когато силно индивидуализираните западни демокрации се сблъскват с голяма пандемия“, обяснява съавторът Майкъл Банг Петерсън от Орхуския университет.

„Нашето изследване представя едно от първите доказателства за разрушителния потенциал на пандемиите и свързаните с тях блокировки.“ Възстановяване на доверието в правителствата след COVID Що се отнася до това, което причинява нарастването на гражданските вълнения по време на пандемията, изследователите казват, че има редица възможни причини.

Авторите на анализа подозират, че блокирането и правителствените ограничения са повлияли неравномерно на някои социални групи повече от други. Това създава усещането, че правителството генерира повече несправедливост в обществото, карайки хората да се ядосват и да се отвръщат от лидерите си. Освен това изследователите установяват, че ограниченията заради COVID-19 допринасят за социалното изключване и маргинализацията, тъй като правителствените наредби карат нормалните социални дейности да изчезнат. Според тях всичко това подхранва общественото недоверие към правителството и мотивира най-обременените хора да се ангажират с политическо насилие.

Изследователите стигат до заключението, че след пандемията от коронавирус, държавните служители не само трябва да се справят с опасенията за общественото здраве, но и да започнат да поправят прекъснатите отношения между обществеността и политиците.