Доц. Хинков: Демонополизацията на НЗОК и премахване на търговския статут на болниците – две еднакво опасни идеи
От доста време в пространството се въртят и преповтарят две мантри – едната идва от дясно, другата от ляво. Мантрата отдясно е „демонополизация на НЗОК“. Мантрата отляво е „премахване на търговския статут на болниците“. Това коментира в социалните мрежи директорът на директор на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) доц. д-р Христо Хинков.
Публикуваме го без редакторска намеса.
Изказването на Татяна Дончева по сутрешния блок ме заинтригува с цитираните пасажи от програмата на ИТН по темата селско стопанство или нещо подобно. Цитатите бяха наистина одиозни, но това, което повече ме впечатли беше забележката на Дончева, че в частта здравеопазване нещата са още по-зле. Това ме накара да отворя програмата на ИТН в тази и част (признавам, не бях я чел) и да се убедя, че някои неща не се казват просто така – те си имат своите далечни цели.
Става дума за следното. От доста време в пространството се въртят и преповтарят две мантри – едната идва от дясно, другата от ляво. Мантрата отдясно е „демонополизация на НЗОК“. Мантрата отляво е „премахване на търговския статут на болниците“. Тъй като в програмата на ИТН присъстват и двете мантри, ще се спра поотделно на всяка от тях, като започна с дясната мантра която, според мен, е по-опасна дори от лявата.
За първи път демонополизацията на НЗОК като политическа цел се появи в програмата на ГЕРБ през 2009 г., когато спечелиха изборите. За всичките почти 12 години от тогава тази политическа цел не беше изпълнена. Без да влизам в подробности по конкретните причини това да не се случи ще се опитам да направя анализ защо това принципно не може да се осъществи.
Ще започна с най-важния извод. За да се въведе заместващ тип здравно-осигурителен модел осъществяван от частни здравни осигурителни фондове на мястото на надграждащия обществен модел, какъвто е възприет досега, ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗДЕЛИМ С ПРИНЦИПА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Преди да обясня по същество защо ще стане така, искам да направя едно малко пояснение за тези които не се занимават всеки ден със здравно-осигурителна тематика. Надграждащият модел е една голяма национална структура, която поема основния пакет от медицински дейности и услуги и допълнителни здравноосигурителни дружества, които поемат екстри, или част от непокривани от централната структура услуги, поради простия факт, че парите, които се събират там не са достатъчни за пълно покриване на разхода, ако се приложи принципа да не се доплаща от джоба на потребителя. Нашата здравно-осигурителна система се доближава донякъде до този модел макар, по ред причини хората плащат (все повече) от джоба си, това което не достига. Надграждащите фондове при нас обаче са застрахователни дружества и всъщност изчисляват риска без да се ангажират с реално поемане на част от медицинските дейности извън базисния пакет покриван от НЗОК. Така имаме един микс, който на експертен език се доближава повече до модела Бевъридж, отколкото до Бисмарковия модел заложен преди двадесет години в здравната ни реформа.
Заместващият модел представлява система от множество фондове, всеки от които покрива пълния набор от медицински услуги за тези, които са го избрали. Тези фондове могат да са частни, може да са на друг принцип, но те са винаги в някаква конкуренция помежду си за привличане на граждани, които да осигуряват с предлагания пакет. Забележете, че този пакет може да се различава от другите поради факта, че се прави въз основа на разчета на парите които постъпват във фонда, т.е. на броя осигурени лица който е различен при различните фондове.
Сега да пристъпим към обяснение защо ще се премахне принципа на задължителното здравно осигуряване. В момента всички български граждани са задължени по закон да плащат своя дял от здравноосигурителната вноска (в различни степени и съотношения, но това е друга тема), която се влива в общия солидарен басейн на НЗОК на национално ниво. При въвеждане на предлагания заместващ осигурителен модел гражданите ще бъдат принудени да внасят своите осигуровки в частни фондове като поемат риска от евентуален техен фалит. На възражението на някои адепти на тази реформа, че ще се създаде нещо като консолидационна компания, която да поема такъв риск на основа на отчисленията, които частните фондове ще внасят, трябва да се отбележи, че при евентуален фалит няма да е възможно възстановяване на внесените суми по простата причина, че солидарният модел не предполага индивидуални партиди на осигурените лица, както при частните пенсионни фондове. В момента когато един здравно-осигурителен фонд заработи той веднага започва да изплаща медицински услуги за част от лицата, които са го избрали, докато други могат въобще да не ползват тези услуги. При евентуален фалит няма да е възможно да се изчисли кой колко трябва да получи. Някой ще възрази, че всички осигурени лица ще бъдат пренасочени към друг фонд, но кой дава гаранция, че той ще може да поеме нова порция лица някои от които ще го натоварят с плащания за медицински услуги веднага когато се регистрират там.
Ако пък се вземе решение да се отмени задължителното здравно осигуряване тогава преминаваме към модела в САЩ където има частни здравно-осигурителни дружества работещи в конкуренция помежду си и две федерални системи за лицата извън тях. Ако искаме такъв модел трябва да се напомни, че американската система на здравеопазване генерира около 20% неосигурени лица които са оставени сами на себе си.
Ако решим да въведем немския модел на множество каси трябва да си припомним метафората, с която Балцерович описа прехода от социализъм към капитализъм – лесно е да направиш рибена чорба от аквариум с рибки, но е трудно да направиш обратното.
През деветдесетте години на двадесети век Чехия се опита да въведе няколко здравно-осигурителни каси основани на някакъв принцип. Резултатът беше фалит на касите и разработване на нова система, основана на солидарност на национално ниво.
Каква е обаче целта на мантрата демонополизация на НЗОК? Тя е много проста – да се овладеят парите с които НЗОК оперира – няколко милиарда лева за здравето на българските граждани. Кражбата на 1.2 млрд. лв. от големия резерв на НЗОК през 2012 г. бе недостатъчна защото беше еднократен акт. Сега се предлага окончателно разпределение на тези милиарди между неясни частни субекти – теза която се лансира и защитава основно от ДПС. Интересното е, че ИТН също приема тази теза – изводите оставям на други.
ИТН приема и другата мантра, тази от ляво, а именно премахването на „търговския статут“ на болниците. Тази мантра е устойчиво влязла в политическото говорене на БСП от поне пет години насам и вероятно експертите на ИТН са решили да направят реверанс към една от „партиите на статуквото“. Адептите на тази мантра не чуват едно основно възражение – какво ще стане с реда на възникване, управление и евентуално закриване на болниците, ако това не става по реда на Търговския закон както досега. Нали ще трябва в Закона за лечебните заведения да бъде разписан нов статут на юридическото лице болница с всички атрибути и условия за това (т.е. да се препише отново някакъв ред било по търговския закон било по нещо друго). Да не говорим, че понастоящем всички болници са регистрирани по Закона за лечебните заведения, който само използва реда на възникване, управление и закриване на тези юридически лица разписан в Търговския закон. В този смисъл болниците не са предприятия произвеждащи някаква стока и формиращи печалба в смисъла на принадена стойност. Те са само юридически лица които използват съществуващия разписан ред в Търговския закон за дефиниране на техния статус.
Има и още една възможност за която не се говори. Ако се премахне въобще статута на болниците като юридически лица, те ще се превърнат в поделения на МЗ, както това беше до 2000 г. И ако това стане, как ще сключват те договори с НЗОК или с някой от многото фондове след демонополизацията на НЗОК?
Очевидно въпросите са повече от отговорите което е, меко казано, обезпокоително. Във всеки случай, ако се тръгне към осъществяване на целите в програмата на ИТН в областта здравеопазване ще настъпи такава бъркотия, каквато българинът не е виждал от 1990 г. насам. Най-лошото от всичко е, че тези идеи се разполагат на фона на пандемия на която все още не се вижда края, а досегашният опит показва, че здравната ни система не издържа стрес-теста на тази пандемия и това беше заплатено с изчезването на един малък град от България.
