Защо днес не протестирам?

Защо днес не протестирам? Защото не е момента! Заплатата никога не е достатъчна , но когато се бориш за по-добро заплащане трябва да има действаща изпълнителна и законодателна власт, каквато в момента няма. Служебното правителство е на път до дни да бъде сменено с друго, депутатите имат по-важни задачи от това да гласуват нов бюджет на държавата.

Защото мястото ми не е там! Ние сме на война с жесток и непредвидим враг!Вчера всеки трети от пациентите ми се оказваше с положителен тест за КОВИД 19. От осем заразени пациенти един имаше запушена артерия на крака, един имаше и инфаркт, трима бяха с пневмонии,а останалите бяха в началото на инфекцията. Моето място е там при пациентите ми, а не на митинга!

Защото си научих урока!

Синдикатите са организации създадени да пишат и издигат лозунги на политиците, които ги обичат.

Синдикатите никога нищо не постигат за малкия човек, защото той никога не е важен за тях. Личен опит – когато един работодател ме уволни в разрез с кодекса на труда, КНСБ не ме защити, оставиме сама да водя 2 години съдебна битка. Спечелих я и на двете инстанции, но сама с адвоката си.

Друг един велик синдикалист-организатор на протеста, написа на страницата на незнайния си синдикат „Защита“ анонимен пасквил срещу мен и призова членовете на синдиката да го разспространяват.

Как да вярвам на хора, които съм виждала да защитават най- различни партии през годините , но никога малките хора!

Днес аз ще бъда на едно от двете си работни места, защото заплатата на никого не стига в България !

Ще рискувам собствената си безопасност без да очаквам заветните 1000лв. Те не са важни,те са подкуп от политиците, а не истинската цена на моя труд.Истинската цена на моя труд се измерва във всеки спасен от екипа ми живот и тази цена не се измерва в цветя, ръкопляскания или банкноти! Измерва се с усещането,че си върнал живота на един човек и щастието на всички, които го обичат!

Д. Кателиева