Невролози предлагат нов, уникален метод за лечение на алкохолизъм
Калифорнийският университет (Сан Франциско) е разработил нов метод за лечение на алкохолизъм. Учените изхождат от идеята, че зависимостите се основават на свръхактивност на определени пътища в мозъка. Следователно, ако блокирате тези пътища, жаждата за източника на зависимост ще изчезне.
„Разстройството на употребата на алкохол всъщност не е нищо повече от процес на учене и работа на памета. Алкохолът е награда и ние се научаваме да го асоциираме дори в средата, в която пием алкохол, с тази награда“, казва Дорит Рон, професор по неврология и водещ автор на изследването.Именно тази позиция подтикна професор Рон да изследва ролята на комплекса mTORC1 за подпомагане на създаването на връзки между невроните, които подобряват спомените. В предишни изследвания Рон показа, че пиенето на алкохол активира този ензим в мозъка.
Д-р Карабаджаков: Алкохол плюс дрога – абстиненция до месец-два
Препаратът „Рапамицин“, одобрено от САЩ противораково и имуносупресивно лекарство, е в състояние да блокира активността на mTORC1. Тестван е върху мишки с желание за алкохол. В резултат на терапията тежестта на алкохолната зависимост намалява. Има проблем с блокирането на mTORC1: този ензим участва не само във формирането на спомени, но и в обменните процеси като цяло. Следователно, хората, които приемат рапамицин за дълъг период, често имат странични ефекти: токсично увреждане на черния дроб и повишаване на захарта.
Спасението беше открито в лицето на две нови молекули. Първата молекула, RapaLink-1, е подобна на самия рапамицин. Тоест, той инхибира активността на ензима mTORC1. Тъй като задачата беше да потисне активността на ензима само в мозъка, беше създадена втората молекула, Rapablock. Той действа като надстройка за инхибиране на RapaLink-1 или рапамицин. Тайната е, че молекулата на Rapablock поради значителния си размер не преминава през кръвно-мозъчната бариера.
Алкохолизмът при жените се развива по-късно, но прогресира по-бързо
Тази бариера действа като филтър, който предпазва патогените и потенциално вредните вещества от мозъка. По този начин, докато RapaLink-1 или рапамицин, „зареден“ Rapablock, пътува през тялото, няма ефект. Но когато достигнат мозъка, ензимните блокери на mTORC1 преминават вътре, докато Rapablock остава извън бариерата. Това избягва страничните ефекти, както е показано от експерименти с гризачи. Според учените предложената схема на теория е подходяща за всякакви средства, които трябва да работят само в мозъка.
Д-р П. Панайотова
2 Отговори
[…] […]
[…] […]