Онкологичните пациенти с Ковид-19 не могат да бъдат противораково лекувани по време на активна инфекция
Категорично препоръчително е ваксинирането на всички онкологични пациенти. Моментът на имунизацията трябва да се съобрази единствено с етапа на лечение, в който се намира пациентът. Това твърди проф. д-р Асен Дудов, дм, един от най-изтъкнатите, международно признати онколози и клинични фармаколози в България.
– Проф. Дудов, как се отразява боледуването от COVID-19 на хората с онкологични и онкохематологични заболявания?
– Болните от рак пациенти, както със солидни тумори, така и онкохематологични, нямат съществена разлика в протичането на инфекцията спрямо общата популация. Това е донякъде изненадващо, но представлява медицински факт, който се доказа през последната повече от година и половина. Страшното при тях е, че по време на инфекцията трябва да спрат противотуморното лечение, което може да има тежки, а понякога и фатални последствия. Това е причината Националният противораков институт на САЩ да постави групата на онкологичните пациенти като строго препоръчителна за ваксинация, включително по време на провеждане на лечение.
– Те рискова група ли са за коронавирусната инфекция и защо?
– Рискът при онкологичните пациенти идва от невъзможността да бъдат противораково лекувани по време на активна инфекция с COVID и възстановяването след нея. Иначе, те не са с по-голяма честота на заразяване и боледуване, което показва, че дори и при относително понижен имунитет, възможността им за справяне с болестта е както при общата популация. Изключение правят пациенти с белодробен рак, такива с множествени белодробни метастази от друго първично огнище, както и някои пациенти с тумори на главата и шията.
– Препоръчително ли е да се ваксинират?
– Категорично е препоръчително ваксинирането на всички онкологични пациенти, като Американската асоциация по клинична онкология уточнява в правилата си, че ваксинирането при болните на химиотерапия или имунна терапия може да се извърши между курсовете. При болните на лъчелечение може да се извърши ваксинация и по време на неговото провеждане. Единствено съвет има за изчакване с ваксинацията с два месеца след костно-мозъчна трансплантация, а при болните, на които предстои голяма оперативна намеса – поне седмица преди операцията или две седмици след нея.
– Одобрените към момента за приложение в ЕС ваксини срещу COVID-19 имат ли някакви противопоказания за тези пациенти?
– Категорично препоръчителни са РНК ваксините, но в страните, в които има недостиг на такива, се препоръчва ваксинация с всяка разрешена ваксина, която е достъпна.
Проф. Дудов споделя препоръките на Националната противоракова мрежа на САЩ (National Comprehensive Cancer Network – NCCN) относно ваксинацията срещу COVID-19 на пациентите с онкологични заболявания и дава отговор на най-често задаваните въпроси по темата: Виж прикачената таблица
Проф. д-р Асен Дудов, дм, е пециализирал в престижни институции като Колежа „Сейнт Джоунс“ към Оксфордския университет (Великобритания), Института „Жул Борде“ (Белгия), Института „Гюстав Роси“ (Франция), Харвардското медицинско училище (САЩ), Тораксклиник към Университета в Хайделберг (Германия), Противораковия център в Сан Франциско (САЩ) и др. Председател е на Българското онкологично научно дружество, член на няколко авторитетни международни организации по медицинска и клинична онкология, изследване и лечение на рака. Негова е инициативата за създаване на адаптирани към българските регулации Национални медицински стандарти за системна химиотерапия, които се актуализират и публикуват ежегодно през последните 15 години. Именно проф. Дудов подбира над 15 водещи у нас експерти, които обединява в работна група, базирана на т. нар. „златни стандарти” на Американската асоциация по клинична онкология и Европейското общество по медицинска онкология. По негова идея се въвеждат редица рационални подходи, които увеличават съществено ефективността на провежданото лечение и максимално използване на потенциала на лекарствата при пациентите с онкологични заболявания. Той е автор и съавтор на над 100 научни труда, на 147 публикации в български и чуждестранни медицински списания, 93 доклада на научни форуми у нас и в чужбина и много други.
Източник: МЗ
1 Отговор
[…] […]