Моноклоналните антитела – лъч надежда в борбата с Ковид-19
„Моноклонални антитела са много ефикасни, но те са изпитани при болни с леки симптоми или с умерено тежки. И изрично се казва, че не са достатъчно ефикасни при болни, които са с нужда от кислород, тоест при тежките случаи. Защото това е лекарство, което блокира размножаването на вируса. При тежките случаи вирусът се е мултиплицирал и е увредил организма достатъчно. Така че ние вече сме изправени пред тежките поражения, които той предизвика“. Така коментира съобщенията за обобреният от ЕМА медикамент на GSK за лечението на Ковид-19 директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Ива Христова пред Bulgaria ON AIR.

Моноклоналните антитела срещу спайк протеина на SARS-CoV-2, одобрение от FDA са с два типа моноклонални антитела. Друг – само с един тип моноканални. За Европа всички тези, които са одобрени в Америка, подлежат на ново преразглеждане и евентуално одобрение и препоръка. Всички тези лекарства се прилагат интравенозно. Добре би било и има такива амбиции в бъдеще да се създаде и лекарство, което ще се приема през устата, коментира проф. Христова.
Тя подчерта, че когато се касае за лекарство през устата – то вече е друга група и такива подобни лекарства са създадени за лечението на СПИН.
„Доста ефикасно задържат инфекцията продължително време и тези хора си живеят като здрави. Това лекарство може да се взима, но тепърва ще се види неговата ефикасност, защото рибата още е в морето. Ние не знаем какво ще излезе и едно е на опитни животни, но друго е при хората. Допускам, че ще може и при тежките случаи да се ползва“, посочи специалистът.
По отношение за превантивното лечение с тези лекарства тя сподели, че е скептик.
„Това са лекарства за лечение, а за профилактика най-доброто към момента са ваксините. Има хора, които се ваксинират и други, които изчакват. Тях ги приемам. Тези обаче, които няма противопоказания и които робуват на псевдонаучни твърдения, тях не ги приемам. Разбира се, ще има и разболели се, които са ваксинирани, но в пъти по-малко“, допълни проф. Ива Христова.
Тя коментира и защо в Израел, където имаше масово ваксинация, попаднаха отново в хватката на COVID-19.
„Има вълна, защото никоя ваксина не е 100-процентова. Има известен процент, който не може да се покрие. Това се дължи на имунния отговор при хората, защото не при всички той е достатъчно добър. И второ – имунитетът е добър първите шест месеца, след това започва да намалява“, категорична е директорът на НЦЗПБ.
Проф. Христова допълни, че се е оказало, че делта вариантът е костелив орех. „Доста бързо и широко се разпространява. Неприятното при него е, че заразява повече хора, отколкото алфа вариантът. Относително се фокусира върху младите хора, защото възрастните са ваксинирани и се пазят повече, а младите подценяват опасността и остават непокрити – нямат ваксина, а ако не са преболедували – нямат никакъв имунитет“, подчерта проф. Христова.