Шест реформаторски спъпки за подобряване на системата на здравеопазването у нас
Шест реформи в сектор „Здравеопазване“. Това става ясно от последния проекто-вариант за Плана за усточивост и развитие, предложен за обществено обсъждане на сайта на Министерството на здравеопазването.
Предишната редакция на Плана залагаше на актуализиране на стратегическата рамка на сектора, цялостно внедряване на Национална здравно информационна система (НЗИС) и създаване на механизми за привличане и задържане на кадри в системата на здравеопазването и професионалната им реализация в определени райони на страната.
В настоящия проект приоритетите са шест:
Първата реформа е свързана с промяна на нормативната уредба, с цел повишаване на устойчивостта на здравната система, увеличаване на достъпа на населението до качествено и навременно здравно обслужване.
Реализирането на задачата предвижда разработване на Национална здравна стратегия 2021-2030 г. и план за действие по нейнито изпълнение от страна на Народното събрание; разработване на Национална стратегия за психично здраве 2021 – 2030 г.; разработване на Национална карта за дългосрочната нужда от здравни услуги в България; разработване на Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа; разработване на Национална стратегия за гериатрична грижа и остаряване в добро здраве 2021-2030 г.; разработване на Национална стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2021-2030 г.; разработване на Национален план за борба с рака в Република България 2021- 2027 г.; разработване на Национален план за развитие на пренатален и неонатален скрининг, и скрининг на социално-значимите заболявания и създаване на Национален интердисциплинарен център за масов скрининг с изграждане на регионална мрежа 2021-2027; разработване на Национален план за въвеждане на съвременно здравно образование в българското училище 2021-2027 г.
Втората реформа е свързана с НЗИС, която да се превърне в основа на информационните системи в сектор „Здравеопазване“.
„С реализирането на дейностите и изграждането на НЗИС ще се осигури наличие на единна среда за обмен на медицинска информация, ще се изгради система за Електронно медицинско досие, Електронна медицинска рецепта, Електронно медицинско направление и др., ще се създадат условия за финансово управление и мониторинг на разходите. Предстои до края на 2021 г. да се разработи Наредба за националната здравна информационна система, с която ще се регламентират работните процеси в НЗИС“, се казва в Плана. До края на 2022 г. се очаква да бъде цялостно приключено разработването и тестването и от началото на 2023 г. НЗИС да функционира в пълен обем, което ще издигне на ново ниво болничната и извънболничната здравна система, както и ще осигури интеграция между всички участници на пазара на здравни услуги и гражданите на страната. „За постигане на очакваните резултати по отношение повишаване на нивото на контрол и отчетност от страна на лечебните заведения, ще бъде разработена специализирана подсистема за събиране на информация от болници, както и система за мониторинг и контрол в здравеопазването“, се казва в Плана.
Третата реформа цели създаването на механизми за привличане и задържане на кадри в системата на здравеопазването и е насочена най-вече към преодоляване на недостига на медицински специалисти. Посочени са конкретните стъпки, които биха довели до целта:
Предложен е проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, с която се създадат условия за обучаване на по-голям брой специализанти на места, финансирани от държавата. „Това ще подпомогне привличането и задържането на медицинските специалисти в страната и ще задоволи в по-голяма степен здравните потребности на населението. Предвидено е и допълнително улесняване на кандидатите за специализация чрез осигуряване на своевременна обобщена информация на териториален принцип (на ниво област) за обявените свободни длъжности за специализанти, като ще се утвърждават само места, за които има заявен интерес от страна на кандидат-специализанти“ – се казва в него.
Реализацията на третата реформа включва и изменение на Наредба № 8 от 2019 г. за изискванията към лечебните заведения, които извършват обучение на студенти и специализанти. „По този начин се създават условия повече лечебни заведения, от територията на цялата страна, да могат да кандидатстват за получаване на одобрение за обучение на студенти и/или специализанти. Създава се възможност специализантите в здравеопазването да не са концентрирани само в големите областни градове и лечебните заведения на тяхната територия, но и в по-малките областни центрове. Това ще създаде условия за привличане и задържане, чрез професионално развитие, на медицински специалисти в по-малките населени места, което ще благоприятства и трайното им установяване в тези райони на страната“, се казва в проктоплана.
Предвидено е създаване на Наредба за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател, като така ще се създаде възможност за обезпечаване нуждите на работодателите от служители със съответната професионална квалификация и за дългосрочно обвързване на завършилите студенти с работодатели, които изпитват недостиг на такива кадри.
Четвъртата реформа цели развитието на здравно-социални услуги и развитие на консултирането, подобряване на здравето на населението, популяризиране на здравословния начин на живот, превенция на социално-значимите заболявания и подпомагане на достъпа до специализирана медицинска грижа; насочване на Здравно-социалната услуга към интегрирано консултиране по всички въпроси, касаещи общественото здраве, на уязвимите групи от обществото ни – малцинствата, здравно-неосигурените граждани, младежите, младите майки и двойките преди забременяване и по време на бременността, семействата с деца с увреждания, хронични заболявания и специални потребности, и възрастните хора в риск от социално изключване. Предлаганата реформа ще доведе до удовлетворяване на съществуващата потребност от промотивни, профилактични и превантивни дейности по опазване на общественото здраве и благосъстояние на хората, вкл. и на уязвимите групи, както и на особено необходимия интегриран социално-медицински и психологически подход към решаването на въпроси, свързани с общественото здраве.
Реформата ще бъде осъществена чрез Национален план за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболничната медицинска помощ и осигуряване на балансирано териториално разпределение на медицинската помощ и здравните грижи в Република България 2021-2027 г. и изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване и Закона за социалните услуги.
Петата реформа цели създаване на условия и механизми за провеждане на пренатален и неонатален скрининг, и скрининг на социално-значимите заболявания. За щелта ще бъде създаден единен Национален интердисциплинарен център за скрининг (пренателен и неонатален скрининг, и скрининг на социално-значимите заболявания) с изграждане на регионална мрежа, съчетаващ клинична експертиза, необходимите скринингови и лечебни програми, както и добре оборудвани и акредтитрани лаборатории, покриващи територията на цялата страна. Ще бъде изготвен анализ и ще бъдат изменени и допълнени Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване.
Шестата реформа е свързана с въвеждане на съвременно здравно образование в българското училище, което ще става в сътрудничество с Министерството на образованието и науката, а усилията ще бъдат насочени към създаване на условия и механизми за постигане на цялостно физическо, психическо и социално благополучие на всяко българско дете и всеки ученик.
Приоритетите са насочени къ подобряване на сексуалната култура и поведение; намаляване на процента на ранната бременност (до 19 г.) и броя на абортите във възрастта 15-19 години; борба с разпространението на сексуално предаваните инфекции; тревожното нарастване на броя на младите хора, инфектирани с ХИВ; широкото разпространение на употребата на цигари с най-високо разпространение на тютюнопушене в юношеска възраст и увеличаването на употребата на алкохол; нарастването на злоупотребата с психо-активни вещества; нарастването на броя на сърдечно-съдовите заболявания и смъртността от тях и широкото разпространение на агресията и насилието в училище.
„Реформата ще бъде насочена в посока да се създаде една нова образователна област (или предмет), което би отговорило на тези, посочени по-горе, изключително важни за съвременното развитие на младите хора потребности, би довело до включването им в Държавния образователен стандарт по общообразователна подготовка, до създаване на адекватни образователни програми и би позволило да се изградят знания и нагласи за здравословен и екологичен начин на живот и изграждане на активна гражданска позиция у младите хора. Важно е здравното образование да започне от първи клас и да надгражда в различните свои области знания, нагласи и умения у учениците във всички класове – да се започне с изграждането на хигиенни навици в първи клас и да се завърши с изграждане на умения за партньорство и родителство в 11/12 клас“, пишат авторите на плана.
Ще бъде разработен, в сътрудничество с МОН, Национален план за въвеждане на съвременно здравно образование в българското училище 2021-2027 г.; ще бъде изготвен анализ и ще бъдат изменени и допълнени Закона за предучилищното и училищното образование и Държавните образователни стандарти.
2 Отговори
[…] Шест реформаторски спъпки за подобряване на системата… […]
[…] Шест реформаторски спъпки за подобряване на системата… […]