Писмо на шефа на пулмологията в детска болница след уволнението му
Доц. Димитър Илиев, завеждащ Клиниката по пулмология с отделение за интензивно отделение на СБАЛ по Детски болести „проф. Д-р Иван Митев“, който е педиатър и преподавател в МУ – София, излезе с отворено писмо след уволнението си от новия изпълнителен директор на лечебното заведение.
Писмото е изпратено до ректора на Медицинския университет – София академик Лъчезар Трайков, декана на Медицинския факултет на МУ – София проф. Димитър Буланов, ръководителя на Катедрата по педиатрия доц. Даниела Авджиева, председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, председателя на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ и медиите.
Публикуваме отвореното писмо без редакторска намеса:
Бих искал да Ви информирам за случващата се чистка в болницата, в която премина досегашният ми път като лекар от 1996 г.
Бях уволнен внезапно през миналата седмица със заповед на новия изпълнителен директор на болницата на основание, че директорът има договор за управление на болницата с Министерството на здравеопазването, което му дава право да уволнява, когото пожелае от ръководния състав на болницата (прилагам заповедта за уволнението си). Моето уволнение стана без предизвестие, без предупреждение, без да е имало каквито и да било конфликтни ситуации между мен и новия директор, както и между мен и други колеги от болницата, а на мое място бяха назначени двама лекари началници, единият от които все още специализант.
След постъпването си през април 2021 г., новият директор проведе разговори с началниците на останалите клиники, но не счете за необходимо да обсъди нито веднъж с мен визията си за развитието на нашата клиника.
Досега в интензивното отделение на нашата клиника са лекувани най-тежките клинични случаи на болницата. Сред тях са диабетна кетоацидоза, клинично изявена хипогликемия, солева криза в хода на бъбречна или надбъбречна недостатъчност, епилептичен статус. В допълнение, лекуват се болни с дихателна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, усложнени случаи на пациенти със системни заболявания на съединителната тъкан, тежки неврологични или обменни заболявания, пациенти, развили септично състояние. За тези случаи е водеща ролята и компетентната намеса на педиатър.
Получих множество обаждания от родители на мои пациенти, както и пораснали мои пациенти, които смятат, че уволнението ми застрашава здравето и живота на деца. Обадиха ми се и колеги, които бяха изумени, че не само не оставам на работа под никаква форма в болницата, но няма да мога и да преподавам в Медицинския университет и то само с основание, че новият директор е решил така. Благодаря им от сърце за подкрепата и признанието за моите способности като педиатър.
Бих искал да Ви уведомя, че всъщност аз не съм единственият уволнен от „Педиатрията“. Започна се с няколко санитарки в болницата, уж под претекст, че не си изпълняват съвестно служебните задължения. За някои от тях директорът дори караше нас лекарите да пишем обяснения дали наистина си вършат работата или не. После новият директор продължи с уволнения на клинични лаборанти и медицински сестри. За никого не е тайна колко дефицитни са сестрите в България. Той отстрани две сестри от нашата клиника (едната от които на пенсионна възраст) и назначи нова медицинска сестра и двама фелдшери. За съжаление, опитът се трупа с години. Новите колеги нямат опит, липсва им инстинкт за работа в интензивно отделение. Много е трудно да се обучат едновременно няколко новопостъпили, вероятно добре образовани, но неопитни медицински сестри.
След това новият директор продължи уволненията като посегна на лекари. Първият уволнен в началото на юни е известният на всички педиатри доц. д-р Димитър Калайков, който завеждаше консултативно-диагностичния блок, без предупреждение, без предизвестие, „от днес за днес“. Следващият отстранен колега е д-р Ганчева, началник на клиничната лаборатория, която не беше навършила пенсионна възраст, чийто договор беше прекратен на 30 юни. Третият отстранен лекар съм аз. Получих заповедта си за прекратяване на трудовия договор на 09 юли. Опасявам се, че действията в тази насока ще продължат. Всички в болницата, в прекия смисъл на думата, са парализирани от страх. И ежедневно някой от персонала бива привикан в кабинета на директора, където с любезен, но нетърпящ възражение тон му се нарежда да напише обяснение за някое свое действие или срещу някой колега. Лично аз бях принуден да давам писмени обяснения срещу санитарка, медицинска сестра и отговор защо съм надвишил лимита на приети в клиниката деца, последният факт категорично не отговаря на истината.
В последния ми работен ден получих заповед да обясня свои действия относно приема на планови пациенти. Докладът срещу мене бе написан от статистика на болницата. Подготвих своя писмен отговор до директора, но влязох в контакт и с колегата, написал оплакването. Тя не вдигаше очи от компютъра си, докато аз ѝ говорех. Когато ме погледна, бе разплакана и каза, че директорът я е принудил да напише оплакването срещу мен. Това са само част от детайлите за начина, по който се управлява болницата от 12 април до момента. Вероятно няма да съм единственият колега, който ще запознае обществеността със случващото се.
Позволявам си да Ви запозная с фактите около моята професионална биография с надеждата, че аз и моите колеги ще продължим да бъдем нужни на българските деца.
Роден съм в София, завършил съм средното си образование в столичната английска гимназия (понастоящем Първа английска гимназия) с пълно отличие и златен медал. Същата година бях приет да следвам медицина в Медицинския университет, София с максимален състезателен бал. Завърших през 1995 г. с пълно отличие и „златен Хипократ“ и бях един от четиримата пълни отличници на курса, в който се обучаваха около 400 студенти.
През 1996 г. започнах работа в Университетската педиатрична болница. Спечелих обявен конкурс за асистент по педиатрия в клиниката по ендокринология след писмен изпит и устно събеседване пред комисия. Придобих специалност по детски болести през 2002 г. и специалност по детска ендокринология и болести на обмяната през 2006 г.
Специализирах детска ендокринология в продължение на една година след успешна кандидатура за стипендия от Европейското общество по детска ендокринология (ESPE, European society for paediatric endocrinology) в Университетската педиатрична болница в гр. Тюбинген, Германия през периода ноември 1999 г. – ноември 2000 г. под ръководството на проф. Михаел Ранке, а по-късно спечелих международен проект на тема „Изолиран дефицит на растежен хормон тип II“ и в продължение на две години работих по тази тема в Университетската педиатрична болница в гр. Тюбинген, Германия. През юни 2005 г. защитих дисертация върху посочения труд в Тюбингенския университет с оценка magna cum laude. Дисертационният ми труд е признат в България и легализиран от тогавашната Висша атестационна комисия (ВАК). Впоследствие работих по четири различни проекти от областта на детската ендокринология и интензивната медицина, финансирани от Германската служба за академичен обмен (DAAD, Deutscher Akademischer Austausch Dienst) в Университетската педиатрична болница в гр. Тюбинген, Германия за общ период около една и половина години. През 2015 г. Бях ръководител на спечеления конкурс „ГРАНТ” на МУ-София за финансиране на научни проекти на тема: “Проучване ролята на хиповитаминоза D за възникването и тежестта на протичането на възпалителните заболявания на долните дихателни пътища чрез сравнително изследване нивата на витамин D при деца с остра пневмония и здрави контроли”. През 2016 г. участвах в провеждането на курс по „Осигуряване и поддържане на дихателните пътища и интензивна терапия в детската възраст“ в УМБАЛСМ „Пирогов“.
Преминах последователно през степените старши и главен асистент. През 2012 г. станах доцент. Научен ръководител съм на двама докторанти. Ръководител съм на специализацията по педиатрия на общо петима специализанти, до момента трима от тях са придобили специалност по детски болести.
Съавтор съм в три български учебника – по педиатрия за студенти по медицина, по спешна педиатрия и по неонатология. Съавтор съм на „ESPE classification of paediatric endocrine diagnoses“. Имам повече от петдесет публикации в български списания и дванадесет в чуждестранни списания, от които десет са в списания с импакт фактор. Броят на цитиранията до края на 2020 г. е повече от 100 според SCOPUS и Web of Science, а моят h-index е 6 според данните на Web of Science. Имам многобройни участия в български и международни конгреси.
От 2005 г. работя в интензивното отделение на болницата, а от 2013 г. бях началник клиника.
През всички тези години работих наистина денонощно, участвах в диагностицирането, лечението и наблюдението на всички тежки клинични случаи.
Ето защо освобождаването ми не само от позицията „началник“, но и тоталното ми заличаване от болницата с думите „Педиатрията няма повече нужда от Вас“ е твърде шокиращо и болезнено. Не ми бе предложена работа в друга клиника, не ми бе оставен никакъв шанс да продължа. Заедно с прекратяването на основния ми трудов договор аз губя всички позиции не само като практикуващ в болницата лекар, но и като преподавател в Медицинския университет. Считам това решение на новия директор, както и решенията за уволнение на останалите колеги за неправилни, неправомерни, неколегиални, немотивирани и непрофесионални. Дори и да има законово основание за това. Подходът е абсурден. Надявам се също така да бъде назначена проверка дали с уволненията и начина си на управление директорът, който до момента не беше част от педиатричната общност, не нанася непоправими щети върху болницата и нейните пациенти.
