Из закачките на Ив. Л.*: „Болница Курталина“ функционира безукорно

Ей, безукорно функционира „Болница Курталина“ и това си е, кам’ всички учреждения да бяха като нея. Няма човек да е влязал и да не е изписан, при това с наръч точни изчисления и допълнителни направления. Е го, яви се бай Паци, ухилен като корнишон, ще речеш, цяла нощ се е въргалял с някоя ВИП-к6рва, а той иде право от отделението.

– Измамих ги – кефеше се той – нищо не съм доплащал!

– Не на нас тия – разсмяха се и другите чички – за да се измъкнеш жив, бая си се пооръсил, ми айде, не е наш бизнес, как си скътал толкоз пара!

– Значи, научете се да боравите със съкращения. Яс съм от АМ, им рекох и всичко е платено авансово – намина ни бай Пеци.

– АМ е Автомагистрали бе, кого премяташ, те не строят болници!

Из закачките на Ив. Л.* – Д-р Миткова си е бамбашка

– Да съм казал, че нещо строят?! Казах само че съм им от УС-ъто.

– УСЪ не беха ли американците?

– Тцъ. Управителния съвет, сещаш ли се, дето гълта милиарди и изплюва на тоя на оня по некое кюлче.

– Ма те не плюват за болници, те си имат разчертана агенда, бе!

– Важното е дека и яс съм вътре у агендата, дебелей на воля, а вие сърбайте „негърска пот“ (кафето от автомата пред нашия блок).

– Бай Пеци, па почерпи, редно си е, не щях да ти го казвам в очите, ама старши съм – прокашля се нашият доайен бай Весо Кьоравия.

– Нечем! – възпротиви се Пеци – тепърва ч’одим у Банката за развитие, па после!

– Там у УС ли си пак или само у Надзорния?

– Зор ми е. Важното е с кой си мешаш капите. Доде съм с вас, дърпате ме надоле, как се завъртех по високите етажи, те си ме разиграват и ме и отиграват. Подписче тук, подписче там, сдобиваш се и с кво не си мечтал срещу един крив като макарон подпис.

– А болницата? Там, ако Господ те е изоставил, подпис не лекува?

– Ти ше кажеш! Ако си от правилното съкращение – ББ, ЦЦ, ЩЩД, консилиум от световни светила че ти свикат и пак че те закърпят.

– Ти сега напълно ли си оправен или тепърва че те дооглозгват?

– Напълно! Чиста бърсак нов, като имидж на провален политик!

Из закачките на Ив. Л.*: Хакерчето да хакне психо-досиетата ви?

– Кой се е провалил? – недочу бай Спас – аз ли? Само ти и жена ми ме пишете провален, а аз колко удари съм реализирал…

– Не ти, па ти, бе! Здравната реформа! А е го е яс, без да се фалим, се промуших между мъдата на реформата и те ма те – пращим от здраве и богоугодни намерения- Тогава че черпиш, нема къ!

– Иво да си черпи, че ме запазва у клубо, иначе с кого ще се фъчка по вип-семинарите си и сред фб-фенките си. Не виждате ли, че ние сме най-доброто, което му се е случило в безидейния му животец.

– Е па така си е.

– Е па като си е така… И аз, очем-нечем, пак се бръкнах за джобни, които никак не са малко и започна истинско сутрешно пиршество, без папараци и навлеци от други квартали и болници. Към обед звъннете на женичките на моите чички да дойдат да си ги прибират един по един. Па и утре е ден, болница Курталина все ще изпише и някой друг кадър от нашите. Всичко е плод на авансовите плащания на европейския данъкоплатец. Той и животецът ни е даден в аванс, затова гледаме да не го пилеем и го уплътняване само със стойностни хора, моабети и намерения. Другото е от лукаваго. Лек ден!

* Ивелин ЛЮБЕНОВ – архитект, писател, художник, изследовател, психолог. Роден е през 1969 г. във Враца. 
Завършил е архитектура във ВИАС, София, и е следвал история на изкуството в Аугсбург, Германия. 
Работил е в строителния бранш – като проектант, технически ръководител, инвеститорски надзор – във В. Търново и София. 
Рисува и пише (стихове и кратка проза), които публикува в страничката си във фейсбук – „Из Бележките на И. Любенов“, а също и в сайта „Разказвачите“. Автор е на книгата „Тайният код на българските дюлгери“ – изд. Игле.