Две нови наредни ще регулират условията, реда и цените на трансплантациите

Министерството на здравеопазването публикува проект на две наредби, свързани с процеса по извършването на трансплантации у нас: за определяне на условията и реда за включване в листата на чакащите за трансплантации, като се предлагат изменения във вече съществуващата наредба и изцяло нова наредба за възстановяване на разходите и средствата за труд за дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването.

От МЗ предлагат увеличаване на максималния размер на разходите за някои органни трансплантации и посочват аргумените, наложили промените. Например, за трансплантация на сърце предложението е разходите да бъдат променени от 60 000 лв. на 90 000 лв. – причината – процедурата е животоспасяваща. Използването на „изкуствено сърце“ е крайна терапевтична мярка, преди пациентът да бъде трансплантиран с донорско сърце. Цената, която Националната здравноосигурителна каса заплаща само за медицинското изделие, е 130 000 лв., посочват от МЗ.

Увеличаване на средствата за финансиране на дейностите по трансплантация на роговица с 20% до 1200 лв. е наложено от трайно установената тенденция разходите по експертиза, обработка, съхранение и транспорт на роговица да надвишават досегашния максимален лимит, посочват от МЗ. За предходната година средният размер на заявените разходи за възстановяване при трансплантация на роговица превишават средно с 36% пределните стойности, заложени в досега действащата Наредба. Предвижда се и да започне възстановяването и на разходите за трансплантиране на амниотична мембрана – услуга, която не се заплащаше досега.

За алогенна трансплантация на стволови клетки се предлага нов размер на средствата за възстановяване на разходите, който да бъде 86 000 лв.

Възстановяемите разходи за имунологични изследвания за търсене и откриване на съвместим донор, включително изследвания на реципиента са променени от „до 17 000 лв.“ на „до 12 000 лв.“, тъй като отчетените разходи на лечебните заведения за тази дейност за 2020 г. не са достигали възможния максимален размер от 17 000 лв. В проекта на наредба, размера на допустимите за възстановяване разходи при алогенна трансплантация на стволови клетки за експертиза, обработка, съхранение и транспортиране на тъкани и клетки от чужбина са завишени от 30 000 лв. на 35 000 лв., тъй като финансово-отчетните документи показват системно недофинансиране на тази дейност, става още от ясно от проектонаредбата.

Според МЗ, двете нови наредби ще позволят възстановяване на разходите на лечебните заведения за осигуряването на подходящ донорски материал от чуждестранни тъканни банки при необходимост от алогенна трансплантация. В проекта на наредбата е заложено заплащане за дейности по идентифициране на потенциални донори на по-широк кръг лечебни заведения, а не както до момента само на тези, имащи разрешение от МЗ за дейности по установяване на мозъчна смърт и вземане на органи с цел присаждане. Целта е ангажиране на повече болници в процедурата по откриване на потенциални донори с мозъчна смърт, за да се повиши като цяло ръста на донорството в страната.

От МЗ предлагат и промяна в начина на отчитане на дейностите по трансплантация, която е свързана с въвеждането на електронни отчети, както и въвеждането на ежемесечна отчетност. При досега действащата наредба за определени дейности е предвиден тримесечен период на отчитане, което затрудняваше както работата на съответното лечебно заведение, така и възможностите за планиране на разходите, поясняват от МЗ.

Що се касае до промените, свързани с реда за включване на чакащите за трансплантация, от МЗ посочват, че основната причина за изменение на Наредбата е „да се осигури спазването в достатъчна степен на принципа, че трансплантацията следва да се извършва при условия, гарантиращи равни права на нуждаещите се от трансплантация пациенти“, е записано в мотивите към предлаганите промени.

МЗ предлага в процеса на взимането на решение за извършването на конкретна трансплантация да се включат лекари-експерти от различни лечебни заведения при участие на представител на организация за защита на правата на пациентите. Работата на лекарите ще бъде организирана в експертни комисии по съответните органи.

Проектът предвижда и задължителна периодична актуализация на данните за здравословното състояние. Според данните на МЗ към момента едва само за 12 % от пациентите има актуализирана информация за тяхното здравословно състояние.