Някой пита ли спешните медици дали са съгласни с искането на ОПЛ?
„А някой попита ли спешните медици как 25 години заместваха безплатно по време на и в извънработно време ОПЛ и плащаха с преумора, закъснения за спешни повиквания и незаслужена агресия?“ Това сподели в социалните мрежи д-р Десиалава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ, по повод пакета „Бърза помощ“, за който ОПЛ настояват пред НЗОК.
„Някой попита ли ни как цяла година спасявахме пациенти с Ковид 19, лекувани по телефона? Някой попита ли ни как се справяме с опашките от спешни и неспешни, осигурени и неосигурени денонощно по адреси и в спешните звена. Нито ни питат, нито ги интересува!“, казва д-р Кателиева.
Д-р Кателиева е недоволна и от факта, че в УС на БЛС няма нито единспешен медик, но има трима ОПЛ. „На съборите на съсловието 1/3 от 300 участника са ОПЛ, а спешните лекари са 3-4. Дори експертният ни съвет по спешна медицина се оглавява от професор без спешна медицина“, казва тя.
„Нищо че над 1000 лекар и в страната са специалисти по спешна медицина. На кого да кажеш, че на 106 стр. в стандарта по Спешна медицина има всичко затова що е спешно състояние и категории на спешност… Но никой не следи той да се спазва за да си останем денонощно медицинско обслужване. Досега извън закона, а след лобисткото предложение на НСОПЛБ и узаконено. Поправете ме ако греша!?“
Повод за недоволството на спешните медици е пакетът с дейности “Бърза или срочна медицинска помощ, финансирана от НЗОК, за който ОПЛ настояват пред НЗОК, като решение на проблема с 24-часовото разполежение ОПЛ у нас.
В пакета ще са контретизирани посочват дейностите, които тези специалисти трябва да извършват извън работно време или т. н. неотложна помощ. В тази дейност няма да влизат посещения по дома, допълнителни консултации или изследвания, наблюдения на хронични пациенти и профилактика. Тя ще засяга само извънредни състояния след или преди работното време на лекаря, като появата на 39 градуса температура, наранявания, които не изискватхирургична намеса и други.
Срочната помощ ще се осъществява по телефона или в помещения, които трябва да разполагат поне с ЕКГ, спешен шкаф, глюкомер, възможност за изследване на урина и обработване на рани. Пациентите ще плащат потребителска такса за нея. Лечебните заведения, които ще имат право да работят този пакет ще са извънболничните практики, ДКЦ та и др.
Срочният пакет ще могат да изпълняват и лекари специализанти. Джипитата ще имат отново право да сключат договори за него помежду си, с болници или центровете за спешната помощ за изпълнението на този пакет.
НЗОК пък ще сключва договор с практиките за финансирането му. Според сдружението на общопрактикуващите лекари е добре да се повиши сумата, която Касата плаща за този вид дейност, а самите средства да са допълнителни, извън техния бюджет.
