Ваксините не само предпазват от тежко протичане, но и значително намаляват риска от предаване на вируса

 „Ваксините не само предпазват от тежко протичане, но и значително намаляват риска от предаване на вируса“. Това споддли в социалните мрежи д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Университета в Берн, Швейцария, един лекарите, които винаги споделят актуална достоверна и проверена информация за пандемията и ваксините.

Д-р илиев коментира рапространението на Ковид-19 в Сингапур, страна, която притежава система, отлично проследяваща всеки контакт. Може да я разгледате: https://covid.viz.sg.

„Това, което прави впечатление, е, че сред 422 заразени има около 115 ваксинирани. На пръв поглед парадокс, но от тях нито един не е постъпил в болница, нито е в тежко състояние, голяма част са безсимптомни и са открити случайно поради тестване на контактни лица. В Сингапур се ваксинира основно с РНК ваксини. Това, което прави впечатление, обаче е, че сред тези 115 носители, които са ваксинирани, около 85 са в края на редицата или единични случаи, т.е. от тях няма разпространение нататък. Те са с доказан вирус, но не са заразили никого. Изключение са два случая – 74 годишен ваксиниран служител, заразил 9 други, и 35 годишен портиер в болница, заразил 6 други. При 74 годишния пациент можем да предположим, че става дума за по-слаб имунитет, при 35 годишният е необходим детайлиран анализ (време на ваксиниране, здравословно състояние и пр.)“, описва огнището д-р Аспарух Илиев.

Изводът, който прави д-р Аспарух Илиев, е, че „дори и носители, голяма част от контактните ваксинирани не са предавали вируса нататък, били са с минимални или никакви симптоми – ваксините не само предпазват от тежко протичане, но и значително намаляват риска от предаване на вируса“.

„Въпреки това, тези данни ни доказват, че има нужда да продължаваме, до осигуряване на ваксини за всеки, да сме предпазливи и нащрек, да спазваме дистанция, носим маски с висока степен на защита и да сме внимателни, защото вирусът може и мутира нататък“.

^{В зелено са ваксинираните позитивни, с червени стрелки единичните „големи“ ваксинирани разпространители. Очевидно е, че неваксинираните (сивите кръгчета) предават много по-често и на повече хора, т.е. за тях R0 е по-висок.}

„Изкореняването ще е възможно само при комбиниране на ваксини и на мерки за ограничаване на разпространението“, отбелязва д-р Аспарух Илиев.

Нов Corona-T-тест ще открива Т-клетки у преболедували от Ковид-19

Д-р Илиев споделя и опита на Германия с ваксинирането, като най-сигурен и къс път за всъщане към нормалния начин на общуване.

„Германия ще премине по най-бързия начин към кръстосано ваксиниране, ползвайки за втора доза при ваксинираните с първа доза на Астра една от двете РНК ваксини. Причината няма нищо общо с безопасност и пр., а с това, че чакането от 8-10 седмици за втора доза при Астра е прекалено дълго, при кръстосано ваксиниране този период може да се скъси на 4 седмици. Причината за това бързане е разпалващата се вълна с делта варианта в много страни. Ваксинирането помага за забавянето, но с повече от 30% неваксинирани все още има огромен риск. За сравнение България има над 85% неваксинирани. В момента в Германия се обсъжда по какъв начин да се стимулират гражданите да се ваксинират – с ваканция, пари и пр.„

Що се отнася идеята, че през епидемията ще прояви сезонност и рез лятото случаите ще намалеят, д-р Илиев анализира ситуацията в някои държави с горещ летен климат като Бангладеш, Кения, Тунис.

“ (Ситуацията) e много тревожна, интензивните им отделения са претоварени, защото въпреки благоприятното на пръв поглед време, делта вариантът е една степен по-заразен. В Тунис за седмица дневният брой заразени се е утроил. Причините са няколко – при делта варианта заразата изисква много по-кратък контакт (от 15 минути при оригиналния вариант до 10-15 секунди при делта варианта). Ускорено е размножаването на вируса в дихателните пътища, прилепва по-силно към клетките. Клинично протича сходно с оригиналния вариант, но рискът от постъпване в болница се удвоява. Проучвания от Public Health Шотландия и UK показват, че рискът от заразяване е намален значително при ваксинираните с две дози (при двойнодозовите ваксини), в периода след 2-3 седмици след втора доза. Това означава, че за един неваксиниран човек периодът до постигането на такава защита е средно 6 до 7 седмици, или почти два месеца. Притеснителното е, че предвид ваксинацията двойно увеличеният риск да постъпиш в болница вече се наблюдава сред населението на възраст между 40 и 60 години, т.е. при по-младите пациенти протичането е по-тежко. Особено тежко е протичането, както и при предишните варианти, при пациенти с хронични болести и повече от 5 рискови фактора. Изброявам такива – затлъстяване, високо кръвно, нарушен глюкозен толеранс, бъбречна и сърдечна недостатъчност. Това пък ми напомни за един шофьор на такси в София преди няколко години, който ми обясняваше как бил здрав и нищо му нямало. Задъхваше се и покашляше при по-бързо говорене, имаше отоци по краката, ксантелазми около очите (натрупвания на холестерол) и беше поне 160 килограма. Това е типичен високорисков пациент. Това, което искам да кажа, е, че в България, която е на първо място в Европа по сърдечносъдови заболявания, трябва много сериозно да се предупреди населението за риска от делта вълна преди началото на есента. Ваксинацията е необходима, но сама по себе си няма да помогне в България с този бавен ход, ако не стане чудо, няма да достигне и 30%. Това означава само едно – независимо от кабинет и политическа ситуация ние вървим към много нови болни, починали и неизбежен повторен локдаун в рамките на края на лятото и есента. Единственият шанс това да се предотврати са драконовски мерки за стимулиране на ваксинирането и подготовка на обществото за нуждата от бързо въвеждане на дистанция, FFP2 маски и ограничения на събирането при растеж на бройките. Разясняване и обучение – рано и адекватно. Дори едно изречение като „Ситуацията с делта варианта е тревожна, не можем да изключим изостряне в рамките на следващите два месеца“, колкото и да е неприятна за чуване, е по-добра от „Всичко е шест“.“

Учените оценихa устойчивостта на имунитета след лек COVID-19