Не може заради дефицита на системата да страда цялото общество
Ако наложените по време на пандемия мерки са пропорционални и законосъобразни, прилагането им не би трябвало да е проблем. Така започна коментара си във връзка с действащата от днес заповедта на здравния министър за критериите за влизане в страната адв. по медицинско право Мария Петрова в студиото на БНТ.
Според адв. Петрова заповедта би създала чисто практически проблеми първо с това дали системата ще работи ефективно и второ долколко ще е възможно осъществяването на истински ефективен контрол.
Овладяването на кризата не означава само ковид. Овладяването на кризата трябва да включва и решаването на проблемите на всички, които работят в условията на епидемия, и на тези, които трябва да потърсят медицинска услуга, без да са болни от Ковид-19, и решаването на онзаи съвкупност от неуредици, която създава условия всеки, починал в болница, да бъде отчетен като жертва на ковид; липсата на стандарти и предложенията за реформа в тази насока, ще задълбочат още повече съществуващите проблеми.
Що се отнася до ваксинационната кампания и информациите свързани с нея, важно е какво, от кого и как се казва, подчерта адвокат Петрова. В условията на пандемия е важна достъпната и в същото време достоверна информация.
Задължителното ваксиниране на определени контингенти е свързано с много юридически неясноти, които могат да доведат до много негативни ефекти. Никаде законово не е регламентирано, че лекарите от първа линия трябва да се ваксинират, за да работят; не е известна и реакцията на техните застрахователни агенти, ако знаят, че те работят на първа линия и не са ваксинирани или се задълцават да го направят – кой ще понесе отговостността от евентуслни негативни последствия в резултат на тази дейност.
Така че намереието на Франция да ваксинира задължително лекарите си, може и да звучи прагматично, но с условията, които ЕС налага, „ще ми е много интересно да го видя юридечески разписано, за да може да стане и практически възможно.“ В България такова едно нещо по принцип е възможно, но едва след промяна на две наредби – за правилата и изискванията за работа в лечебните заведения и тази за имунопрофилактиката.
Реформите в здравеопазването са необходими, а контролът в последното досега се осъществаяваше груго казано по две линии – финансов контрол от страна на лекарите контрольори в НЗИк правят, а другият е дали ги има навременната, адекватна и качествана медицинска помощ – това което прави ИА “ Медински надзор“. Липсата на е-здравеопазване, е-досие съсздава условия за манипулиране на документацията и съответно иопорочаване на контрола по първата – финансова линия. По втората линия – за качеството на здравеопазването, „ние от години се борим за медицински стандартни, но не такива, които да определят ниво на компетентност, леглата или мивките в едно отделение, а стандарти, които да ни равнопоставят на всеки един европейски гражданин, който получава същата адекват, своевременна и качестваена медицинска помощ“, коментира адв. Петрова.
Според нея за да ина ясното за това дали в даден случай има лекарска грешка или претенциите на близките са неоснователни, необходима е „нормативна рамка, която да показва този пациент лекуван ли е правилно, или не е лекуван правилно. Разбира се намесва се и съдебно-медицинската експертиза, която в определение случаи е доста събективна и измества фокуса от същността на проблема. Никъде по света не се допуска всеки да прави каквото му хрумне.“
„Дали ще е с алгоритми, дали ще е с гайдлайни, дали ще е със стандарти, навсякъде медицината е правнорегулирана дейност. И тези, които я практикуват, я практикуват сигурно, защото имат правната рамка. А тези, които се лекуват, се лекуват добре, защото някой е задал тази рамка. И всичко, което се развива, се развива в тази рамка.“ – поясни адв. Петрова.
Изроботването на цялостна стратегия за промяна за Наредбата за ТЕЛК–овете бе разработена преди много години, но досега никой не се върна към нея. Проблемът практически и прагматично може и да звучи добре – ако един човек е с ампутирана ръка, на него няма да му поникне нова – но не е все едно какъв процент ще получи той, ако има и придружаващо заболеляване – диабет, сърдечна недостатъчност и т.н. Затова е идеята тези хора да се преосвидетелствуват през три години. „Може би траябваше да се разпише „по тяхно заявнение“, а не да е задължително“, конкретизира препоръката си специалистът по медицинско право.
„В един момент ТЕЛК-ът в България се възприе като една форма на социално подпомагане и поради дефицитите на системата и възможностите за манупулиране на документите и много хора се възползваха от това. за да избегнем злоупотребите, освен методиката, освен наредбите, трябва да променим и фундамента – комументация и стандартите. Поради възможностите за злоупотреби стана така, че покрай сухото, изгоря и суровото.“ – смята адв. Петрова.
„Не може заради дефицита на системата и заради тези грешки, които дори и нормативно бяха разписвани във времето, да страда цялото общество.“ – завърши коментара си адв. Петрова.
