Защо проф. Тодор Кантарджиев си отиде от НЦЗПБ?
Липсата на организация и разписани правила за работата на Националния център за заразни и паразитни болести, както и на визия за борбата с коронавирусната епидемия е една от причините неговият ръководител проф. Тодор Кантарджиев да се раздели с поста си, под предлог навършена пенсипнна възраст. Това става ясно от интервю на здравния министър д-р Стойчо Кацаров в „Студио Банкеръ“.

Министър Кацаров е поискал от Министерството на здравеопазването да му предостави всички доклади, анализи, отчети, препоръки, идеи, концепции за хода на епидемията и мерките, свързани с борбата с нея от страна на НЦЗПБ, през последната една година.
Оказва се, че такива документи – анализи, очтчети, препоръки – няма. Освен един чисто финансов отчет за дейността на Центъра.
„Това влиза в дейността на центъра. Това е негово задължение. Той би трябвало да върши такъв тип неща. И би следвало информацията, която добива в работата си по тези въпроси, да я споделя с министъра, да предлага на министъра опеределени мерки по отношение на панденията, разпростанението, ваксинации и пр.“

Проф. Кантарджиев: Огорчен съм
Оказва се, че в центъра липсват елементарни, точно разписани правила за неговата работа, споделя министър Кацаров и дава пример с изолирания у нас вариант „Делта“ – т.н. индийски щам.
Въпросът не е в това, че вирусът е иззолиран у нас, а в това, че за това научаваме случайно и то от международната база данни, почти 2 месеца и половина след вземането на пробата.
Фактите показват, че пробата е взета на 5 април, изпратена е в центъра на 20 май, без никой да може да обясни защо с две седмици закъснение. Вече поклучена в НЦЗПБ пробата също е обрабитена 20 дни по-късно, коментира мин. Кацаров.
„Това, което мен ме шокира, че пробата на пациента е взета на 5 април, а за резултата научаваме едва два несеца и половина след това. Как ниое да предприемеме мерки за ограничването на индийския ща, като получаваме резултата 2 месеца и полови по-късно?“ Проверката е показала, че пробата е изпратена за изследване на 20 април – 2 седмици по-късно. НЦЗПБ получава пробата на 20 май, а секвенирането е направено на 20 май и никон не знае защо толкова късно, коментира министърът.

НЗОК е създадена да плаща за лечение, а не да издържа болници (видео)
Министърът коментира още липсата на разписана процедура колко процента от взетите проби, в какъв срок се изпращат, от кои региони са взети до НЦЗПБ. не е ясно какъв е срокът за изпраяане на пробата до центъра и съответно изследването ѝ в него, в какъв срок се изпраща сведени към международната база данни и т.н.
„Това говори за много лоша организация“ – категоричен е министър Кацаров.
Според проф. Кацаров липсата на анализ и данни за това колко българи са се срещали с вируса и имам имунитет е много важно, тъй като въз основа на този анализ се предприемат следващите стъпки, правят се прогнози, а такъв анализ, по време на цялата епидемична обстановка в МЗ не е правен.
„Да прогнозираш знаейки. Не е правен опит и да се направи“.
От думите на министър Кацаров става ясно, че това са сериозни, непростими пропуски в дейността на институция като НЦЗПБ и то в условията като сегашната – коронавирисната пандемия, което налага и преоценка на нейното ръководство.
1 Отговор
[…] Защо проф. Тодор Кантарджиев си отиде от НЦЗПБ? […]