В здравеопазването всичко, което се случва днес, дава отражение след пет или десет години
В здравеопазването всичко, което се случва днес, дава отражение след пет или десет години.“ Това заяви пред БНР председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.
Очаквания от политиците

Д-р Маджаров коментира очакванията от бъдещите политици за сферата на здравеопазването. „Очаквам и от тези, които ще управляват, и от тези, които са в опозиция, да осъзнаят, че в здравеопазването всичко, което се случва днес, дава отражение след пет или десет години. Така че, да погледнем с отворени очи това, което се правеше преди седем-осем години, свързано и с финансирането, и с нормативно творчество в наредби. Да осъзнаем докъде ни доведе това и да не си позволяваме оттук нататък волности по отношение и на лекари, и на сестри“.
Председателят на БЛС определи като добра работата с д-р Кацаров и припомни, че тя е била такава още преди той да заеме поста начело на МЗ. „Всъщност БЛС не си подбира министрите по отношение на това с кой ще има контакт или не във връзка с политическа ориентация или не. Ние спазваме определени принципи и на нас ни харесва това, което в момента чуваме – пътят на пациента да бъде гарантиран, парите да следват след него, да се плаща само там, където се извършват добри и качествени услуги. Мисля си, че това е добро начало. Надявам се след изборите, които ще направят парламент, да вървим в същата посока“, допълни д-р Маджаров.
Лимитите
Отпадането на лимитите е завръщане към нормалността. „Така беше заложена тази реформа при преминаване към здравноосигурителния модел още преди повече от 20 години – парите да следват пациента и там, където реши да се лекува пациентът, НЗОК да заплати. Оценяваме го положително“, коментира той.
По думите му по този начин няма да се стига до ситуации, при които пациентите биват връщани заради изчерпани лимити.
„От друга страна, тези, на които се налагаше спешна манипулация, която не търпи отлагане дори с часове, като инвазивните процедури в кардиологията, инвазивни процедури в неврология и не само инвазивни, те пък оставаха за сметка на болниците“, обясни д-р Маджаров.
Лимитите бяха въведени като един груб метод, много лесен за осигуряване на макрорамката на бюджета. Веднага след въвеждането им всякакви усилия за оптимизация на процесите в здравеопазването затихнаха, каза още председателят на БЛС. Според него трябва да се стремим към по-съвременни методи за оценка на качеството и на процесите в здравеопазването.
Той посочи още, че с лимитите диагностично-свързани групи не могат да се прилагат.
Доплащанията от страна на пациентите
Що се отнася до доплащането от страна на пациентите, то в по-голямата си част е свързано с доплащане на лекарствени средства в България и това се доказва от всички изследвания на международни и български институции, смята д-р Маджаров.
Доплащането ще бъде ограничено, когато по някакъв начин достигнем европейския процент от БВП, който е над 8% на фона на 4.2-4.5 процента в България, обясни той. „Данните показват, че ежегодно българското население плаща около 8 процента за здравеопазване. Тази 4 или 3,5 процента се доплащат от джоба на пациентите. За да изчезне това доплащане, ще трябва държавата и управляващите, които и да са те, да знаят, че здравеопазване, което е на европейско ниво, не може да се прави с БВП отделен за здравеопазване под 8 процента“, категоричен бе д-р Маджаров.

Към промяна в българското здравеопазване (обновена)
Проблемът с кадрити
Д-р Маджаров определи като много трагично положението с кадровия потенциал. „Първата работа, с която трябва да се заеме някой, който ще управлява здравното ведомство, са стимули и за сестринския, и за лекарския персонал, регионални стимули. Трябва да направим така, че бързо и с ускорени темпове в следващите две-три години да осигурим млада свежа кръв във вените на българското здравеопазване“, категоричен бе той.
„Ако не ни чуят, катастрофата ще настъпи точно в края на следващия мандат“, предупреди той, като акцентира особено много на кадровия проблем и застаряването сред сестринското съсловие. „Сестрите са нещо, което ще се изчерпи в рамките на до три-четири, най-много до пет години“, каза той.

Инвестициите в здравеопазването до 10% от БВП – предлага АТК