Все по-малко ОПЛ, лоша превенция, висока смъртност – здравеопазването у нас

250–300 лекари средно напускат България годишно поради липса на признание и ниското заплащане у нас. Това се посочва в доклад, изготвен от Здравния комитет на Американска търговска камара в България, като се подчертава, че заради проблема се увеличава недостигът на медицински специалисти у нас. Разпределението на медицински специалисти на 1000 души население в страната е изключително неравномерно е друг извод в него.

Според отчета интересът към професията ОПЛ намалява, за което говори постооянно намаляващият брой на ОПЛ у нас. През 2012 г. броят на общопрактикуващите лекари у нас е бил 4900, през 2018 той намалява до 4199. В същото време съотношението между специалистите и личните лекари у нас е 5,9 към едно на фона на 3,1 към едно в останалите страни от ЕС.

Годишни разходи за превенция на глава от населението у нас също са по-ниски в сравнение с останалите страни в Европа. За България те са 2,6 от общите разходи за здравеопазване или 34 евро на фона на 89 евро и съответно 3,9% от общите разходи за здраве в ЕС. Значителна част от смъртните случаи могат да бъдат предотвратени чрез управление на поведенческите рискови фактори и засилване на първичната превенция, посочват в тази връзка авторите му.

Индикаторът „Предотвратима смъртност на 100 000 жители в ЕС“ поставя България назад в класацията с показател от 427 души на 100 000 жители. Нещо повече, България изостава по отношение на някои критични здравни показатели. Например, нивата на инсулти и хипертония у нас са над 4 пъти на средноевропейските, както и нивото на исхемична болест на сърцето – над 1,5 пъти. Това са тревожни данни, на които трябва да се отговори с превенция и лечение, посочват от камарата.

Докладът на Американска търговска камара в България дава пет предложения, които биха допринелсли за средносрочните подобрения на здравната система. Това са превенция, скрининг и иновативна медицина; инициативи за дигитализация; промяна от ИТ-здравеопазване към истинско дигитално здравеопазване; нужда от реална реформа на модела на финансиране на системата и ефективно използване на европейските фондове.

По отношение на превенцията, според авторите му, възможните ползи от HPV-ваксинация  могат да допринесат с увеличение от поне 110 милиона лева в БВП. Ако се инициира национална кампания за скрининг на дебелото черво, това би могло да доведе до намаляване на 16% от случаите на рак и до 26% намаление на смъртността от това заболяване. Въвеждането на иновативни медикаменти и профилактика на диабет пък могат да допринесат до 250 милиона лева потенциални спестявания, смятат от Американската камара.

Без бюджетни средства за заплащане на работещите на първа линия в РЗИ, спешна помощ и лечебните заведения

По отношение на финансирането на здравната система на България докладът посочва, че първа стъпка е да се увеличат общите инвестиции в здравеопазването до 10% от БВП, за да започне да се намалява разликата ни със средните сравнителни показатели за ЕС. Също така е необходимо увеличение на публичните инвестиции от страна на държавата, за да се намалят разходите за доплащане на пациента за здравеопазване до по-малко от 20% и те да достигнат близо до средното за ЕС. Сред страните от ЕС България се намира на 4-то място по процент на преките доплащания от пациентите с 39.3%, „изоставайки“ само от Кипър, Гърция и Латвия.

Ново е предложението за създаване на специален Фонд за иновации, чрез който да се гарантира ранен достъп до иновативни лекарства за пациентите.

Според доклада ползите от мащабна и целенасочена дигитализацията на здравеопазването у нас ще допринесат за улеснен достъп до терапия и лечение на пациентите, подобряване на ефективността на здравеопазването и разходите за него, повишена отчетност и прозрачност на разходите и др. Във фокуса на доклада се включват ползите от навлизането на телемедицината, електронен здравен картон на пациента, електронно направление, електронна рецепта и възможността за холистичен анализ за здравното състояние на населението.

Д-р Асен Меджидиев за приоритетите на СК на БЛС

Американската камара предлага демонополизиране на НЗОК, както и промяна на цялостния модел, който да стъпи на практиките във Франция, Германия, Швейцария.