Едуард Дженер и неговият непозволен „опит върху хора“

На 14 май 1796 г. английският лекар Едуард Дженър прилага първата ваксинация срещу едра шарка на осемгодишно момче и влиза в историята като баща на модерната наука „имунология” и васинирането – като начин за борба с болестите – и спасението на света от една от най-страшните болести – „вариола” или „едра шарка”.

В края на 18-ти век на британския учен Едуард Дженър направило впечатление, че доячките се разболяват по-често от шарка по кравите, отколкото от много по-опасната човешка шарка и той решава да разбере защо е така.

Кравата Блосъм, от която доячката Сара Нелмс хваща безобидната за хората болест „кравешка шарка”, в последствие се оказва едно от най-известните животни в историята на медицината, заедно с осем годишният пациент е Джеймс Фипс – синът на неговия градинар.

Доктор Едуард Дженър взима лимфна течност от Сара създава прочутата си ваксина срещу едрата шарка.

Дженър инжектира с въпросния материал осемгодишния Джеймс Фипс и така го имунизира срещу вариолата. После, на 1 юни, съзнателно се опитва да зарази момчето с едра шарка, но не успява и разбира, че ваксината действа.

Днес ние бихме погледнали на това, което прави Дженер като на непозволен опит върху хора и навярно бихме го разпнали.

Това става в края на 18 век, през 1796 г. Близо 200 години по-късно, пред 1977, се регистрират последните случаи на заболяване от едра шарка в света, а през 1980 СЗО обявява, че вирусът вече не съществува в природната среда.

Едрата шарка (на латински: variola vera или Вариола) е силно заразна вирусна болест, засягаща само хората. Причинява се от два вида вируси, наречени Variola major и Variola minor. Първият вид причинява по-смъртоносна форма със смъртност при 20 – 40% от инфектираните, докато вторият убива само 1% от жертвите си. 

Едрата шарка е много устойчива и се разпространява включително чрез мухи, предмети, животни, както и по капково-въздушен път. Болестта протича много тежко и, дори да не доведе до смърт, има гадни последици. Първите сигурни сведения за заболяване от едра шарка идват от Древен Египет.  Смята се обаче, че вариолата вероятно мъчи човечеството от самата му поява. 

Сведения за големи епидемии, описания на болестта и някакви опити тя да бъде лекувана, има през вековете в Китай, Индия, Япония, Африка. В Древна Гърция май болестта е сравнително кротка, но в Рим лекарите водят епични битки с нея – само в тъй наречената „епидемия на Антонин” загиват 7 милиона души. В Европа обаче вариолата се настанява трайно през Средните векове, а оттук е пренесена в Америка и Австралия, където избива масово индианци и аборигени.

По време на Римската империя е документирана епидемия от едра шарка и в Стара планина – Епидемия на Киприян. В резултат от нея загива около 30% от населението на крайдунавските римски провинции. По време на Османското владичество заболяването е сред най-разпространените инфекциозни болести. През 1717 г. Мери Монтагю пише, че в европейската част на Османската империя при мюсюлманското и християнското население се прилага инокулация срещу заболяването. Първите достоверни статистически сведения се появяват след Освобождението. В периода 1893 – 1897 г. заболяват 9475 души като 1069 от тях умират. През следващите години заболеваемостта варира от 42 души през 1898 г. до 309 през 1903 г. Вариолата в България е ликвидирана през 1928 г., като с това страната се нарежда сред една от първите в световен мащаб, справили се с изкореняването на заболяването. Основната причина за ликвидирането на едрата шарка се дължи на факта, че още през 1882 г. започва производството и прилагането на противошаркова ваксина. Тя започва да се произвежда в новооткрития институт „Оспеный телятник“ под ръководството на д-р Борис Окс. През 1903 г., с влизането в сила на Закона за опазване на общественото здраве, ваксинацията против вариола в България придобива задължителен характер.

„Бащата на науката имунология” – Едуард Дженър, е осми син на викария Стивън Дженър и жена му Сара. Роден е през 1749 година в градчето Бъркли, Глостършир и още на пет остава пълен сирак, но получава добро основно класическо образование. Той е умно и любопитно дете, знае името на всяка птичка и растение в околността, събира фосили и изобщо – отрано показва, че природните науки са в центъра на човешката му природа. Скоро Едуард се насочва към медицината и става чирак на хирурга Абрахам Лъдлоу. 

Бръснарят, който направи от хирургията медицинска наука

Тогава медицината не е образец за истинска наука и, поне в провинцията, местен хирург най-често е местният бръснар. На 21 Едуард Дженър отива в Лондон да учи анатомия и хирургия при Джон Хънтър в болницата „Св. Георги” и там докосва най-високите върхове на тогавашната медицинската наука, обобщени от Хънтър в репликата: „Защо само мислите, а не експериментирате?” Макар да има големи перспективи, след Лондон, Дженър се връща в родното Бъркли. Там има успешна частна медицинска практика и казват, че като лекар е „способен, умел и популярен”. А има и достатъчно свободно време – включва се в две медицински общества, свири на цигулка в местния камерен оркестър и обикаля околността да изучава природата. 

Но и това не е всичко. Едуард Дженър се запалва по едно голямо откритие – въздухоплаването с балон, измислено от братята Монголфие. През есента на 1784 той излита от двора на замъка Бъркли и след полет от около десет мили, каца принудително в една нива, като подплашва жътварите до смърт. Но изобщо не плаши Катерина Кингскот, една от дъщерите на собственика на имението, с която смелият доктор-балонист веднага се залюбва и за която се жени малко по-късно.

Пред очите на Едуард Дженър обаче постоянно стоят ужасяващите поражения на едрата шарка. Тогава с нея се борят чрез тъй наречената вариолизация, измислена на Изток. Тя се базира на идеята, че ако човек бъде заразен с минимално количество телесен материал, взет директно от кожата на болен от вариола, може да прекара болестта по-леко. Но това понякога работи, понякога – не. 

Често вариолизацията, обикновено прилагана в детска възраст, не само не опазва онзи, на когото е приложена, но и води до епидемия. Самият Едуард Дженър преминава успешно през този процес, когато е на 8, не всички обаче имат този късмет. И докато изучава проблема, той се натъква на поверието от народната медицина – че доячките, които в някакъв момент изкарват тъй наречената кравешка шарка, придобиват имунитет към вариолата. Дженър прави проучвания в тази посока, а през 1796 започва да действа. 

Експериментът с болната крава Блосъм, излекуваната доячка Сара и имунизирания Фипс-младши е истински пробив и Дженър съобщава за това в Кралското научно общество. Но… от там го отхвърлят, защото „звучи невероятно” и „противоречи на установеното знание”. Дженер не се предава и продължава да експериментира, включително със собствения си 11-месечен син, и резултатът потвърждава – внесеният в човешкия организъм материал от кравешка шарка предпазва от вариола. 

Въпреки първоначалното недоверие, скоро ваксинацията започва да се прилага масово – първо в Англия, после в цяла Европа. Сам Едуард Дженър печели признание в медицинските среди, но нито една стотинка от откритието си. Той стига до края на живота си през 1823 г. като добрият стар доктор от Бъркли, който лекува детски настинки и старчески болежки в ставите.

–––––––––––––––––––––––

Източник: Hopkins, Donald. Ramses V:Earliest known victim?. // WHO. Посетен на 6 юли 2010.DR. The Greatest Killer: Smallpox in history. University of Chicago Press, 2002. ISBN 0-226-35168-8. Originally published as Princes and Peasants: Smallpox in History(1983), ISBN 0-226-35177-7Henderson, D. A., Preston, Richard. Smallpox- the Death of a Disease: The Inside Story of Eradicating a Worldwide Killer. 1st. Prometheus Books, 23 юни 2009. ISBN 1591027225. с. 334. Нагоре към:J. N. Hays (2005). „Epidemics and pandemics: their impacts on human history„. ABC-CLIO. p.151. ISBN 1-85109-658-2Harminder S. Dua, Ahmad Muneer Otri, Arun D. Singh. Abu Bakr Razi. // British Journal of Ophthalmology 92. BMJ Group, 2008. с. 1324.Atkinson W, Hamborsky J, McIntyre L, Wolfe S (eds.). Smallpox. // Epidemiology and Prevention of Vaccine-Preventable Diseases (The Pink Book). 9th. Washington DC, Public Health Foundation, 2005. с. 281 – 306.

 Preston, Richard. A reporter at large: Demon in the Freezer. // The New Yorker. 12 юли 1999. Посетен на 3 януари 2008.

 Jones (1964)

 Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 24 – 26.

Wikimedia Commons