За портокалите и началото на клиничните проучвания

На 31 май 1747 г. лекарят на британския боен кораб „Солсбъри“ Джеймс Линд провежда първото в света клинично проучване с контролна група и плацебо.

Експериментът показа, че единственото надеждно лекарство срещу скорбут, което води до възстановяване, са цитрусовите плодове, тоест портокалите и лимоните.
И преди е имало лекари, които са препоръчвали плодовете, като средство за предотвратяване или лечение на скорбута, но решителният експеримент, който разсейва всички съмнения, е организиран от моряците, на които болестта нанася щети, много по-големи, от нанесените от най-мощният враг.

Скорбутът придобива масов характер в ерата на големите географски открития. Стотици хора, претъпкани в кораби със скромни размери, месеци наред се хранят само с брашно и риба или говеждо месо, а резултатът е това, което Камоес описа в поемата „Лусиада“ – историята на португалската експедиция, търсеща морския път до Индия:

От болест фатална и неизветна,
приятелите ми страдаха невинни.
И на брегове далечни, непознати
умряха в страдания страхотни.

Всъщност, от 168 спътници на кавалера Васко да Гама, едва 55 се прибрат у дома. Вярно, имало е схватки край бреговете на Индостан и Африка, но загиналите в тях са могли да се преброят на пръстите на едната ръка. Останалите са покосени от скорбута. Болестта се проявява още щом корабите достигат до нос Добра надежда, при навлезането в Индийския океан.

Представете си, господарю мили,
венците им започнаха да гният.
Гнилостта изпълни им устите
и тровеше нещастните моряци.

Ето я клиничната картина на скорбута. Започва като настинка, болки в гърлото, повишена температура. Венците се подуват, започват да кървят и гноят, зъбите се клатят, така че е страшно да захапеш нещо твърдо , за да не опадат. Слабост, жажда и зловонна миризма от устата добавят страдание към страданието:

Тежка воня на гнилоч,
вещаеше инфекция неизбежна.
И ние страдахме, че не можем
да избави другарите си от мъчения.

Но в екипажа Васко да Гама нямало нито един лекар… Просто забравили да вземат…

Ако бяхме взели ний хирург,
той щеше да изреже гнилочта,
той – ножът понякога прекъсва живота,
но друг път го продължава.

Западноевропейците се сблъскват със скорбура за първи път по време на кръстоносните походи. Дотогава военните хирурзи просто изрязвали загнилите и възпалени части на венците. Щом кръстоносците започнали да превземат източните градове с цъфнали овощни градини обаче, скорбутът изчезнал. Анализирайки това, лекарят Гилберт Англикус (Гилбърт Англичанинът, живял около 1180-1250 г.) започнал да съветва войниците и моряците да вземат със себе си торби със сушени ябълки, череши и круши за из път. Това става през около 1232 г., точно 700 години преди да се докаже, че липсата на витамин С е причина за страданието.

За съжаление, малцина се вслушват в съветите на Гилберт. Болестта обикновено започвала между четвъртата и шестата седмица на плаването. Не знаейки причината, моряците вярвали, че в бездната живее зло чудовище, което отрови въздуха. Как иначе да си обяснят, че на брега болестта бързо преминава? Една от причините пътят към Индия да се открие по-късно е страхът на моряците да предприемат дълги пътувания. Експедицията Диас, която открива нос Добрата надежда, се връща назад обратно имено поради бунта на моряците.

Изключително жестокият и безмилостен Васко да Гама, успява да принуди подчинениете си да продължат напред и това едва не коства живота на всички. Мнозина умират. Това принуждава португалците да изгарят един от четирите си кораба, защото няма кой да го управява.

Жаждата, като един от основните симптоми на скорбута, също изиграва своята роля за откриването на причината за страданието.

60 години след пътуването на Васко да Гама, голяма част от екипажа на холандски кораб, връщащ се от Испания, с товар портокали на борда, се разболява. Портокалите, като рядък и скъп плод, били достъпни само за благородниците. Но жаждата мъчела и бедни болни и те тайно успявали да се доберат до скъпоценния товар и… започнали да оздравяват!

За първи път в медицинската литература този случай се споменава през 1564 г. от холандеца Болдуин Ронсе, главен лекар на известния със сиренето си град Гауда: „Случайно откритие, направено от холандски моряци, които са яли портокали по пътя си по време на пътуването. Лично аз обаче никога не съм имал толкова успешно лечение”, пише Ронсе.

През 1652 г., на съдбоносния нос Добрата надежда, където обикновено започвали симптомите на скорбута, холандците основали град Капщат (днес Кейптаун), и на първото нещо, което направили, било да посадят там портокалови градини.

Колонията и градината, съществуват и до днес, и са основани от градинаря Ян ван Рибек, чиято първа професия била лекар.

Разбирайки че липсата на плодове и витамини е виновна за болестта, властите и на холандските, и на английските източноиндийски компании, забраняват прекосяването на океана без на борда на кораба да има 38-литров варел с лимонов сок.

Но държавният флаг няма власт над търговците. Когато корабният хирург Джеймс Линд служил на 50-оръдейния боен кораб „Солсбъри“ и кръстосвал Ламанша – от 10 август до 28 октомври 1746 г. – на борда на кораба нямало лимонов сок. Скорбутът направил нетрудоспособни 80 от всичките 350 души.

Капитанът на кораба – сър Джордж Еджкомб – бил просветен, честен и състрадателен млад мъж. Той наредил заболелите да се хранят добре. Наредил да им варят агнешки бульон, да заколят последните пилета и патици и за храна на болните, дал и месо от собствената си маса – всичко било безполезно.

Когато случката се повторила и на следващата година, Линд убедил капитана за експеримент. Подбрали 12 болни моряци в приблизително еднакво състояние и ги разделили на шест групи по двама души. На първата двойка, в допълнение към обичайната дажба, давали и по чаша сайдер всеки ден, на втората двойка – гаргара с разредена сярна киселина. Това средство било прилагано още от 16-ти век и имало очевидно силен ефект. Било така да се каже най-нова технология – не можеше да не работи! На третата двойка давали по две супени лъцици оцет на гладно, а четвъртата двойка получавала по половин чаша морска вода дневно. На петата двойка, всеки ден, се давали по два портокала и един лимон, които моряците изяждали с настървение. Шестата двойка получавала общата укрепваща отвара, обичайна за болниците по това време – вода с индийско орехче и други подправки, нещо като съвременната кола.

Джеймс Уотсън: „Разкрихме тайната на живота!”

Експериментът започнал на 31 май 1747 г. Великобритания още не била преминала към григорианския календар, както и Русия, и на борда на кораба датата била 20 май. Тази дата се появява в доклада на Линд.

Оказоло се, че само петата двойка, от всиаки шест, показала положителна динамика – моряците,в порциона на които влизали цитрусови плодове. Но… на шестия ден плодовете свършили. Въпреки това единият от пациентите се подобрил дотолкова, че можел да носи вахта, въпреки възпалените си венците и подкожните хематоми. Вторият започнал да се движи самостоятелно и до края на пътуването се грижел за други пациенти, носейки им разредена сярна киселина за гаргара.

Нобелистът, който така и не произнесе своето Нобелово слово

Експериментът на Линда дал в ръцете на лекарите нов мощен инструмент – клиничните изпитвания! Като начало лекарите от други страни използвали същия метод, за да намерят местни алтернативи на цитрусовите плодове.

В Русия Андрей Гаврилович Бачерахт установил, че киселото зеле и отварата от борови шишарки помагат не по-малко от лимоните. През 1787 г. той отбелязва, че английските моряци „са приели киселото зеле от руснаците“. Лимоните и зелето направили възможни многомесечните, дори многогодишните морски пътувания.

Благодарение на победата над скорбута, става възможна колонизацията на Аляска и Австралия; пресичането на безкрайния Тихи океан и откриването на Нова Зеландия, Хавайските острови и Антарктида.

Зловещата пандемия на 19-ти век, от която не се поучихме…

––––––––––––––––––––––––––

Източник:

• Cho J., Lee D. Postoperative new-onset atrial fibrillation causing acute embolic occlusion of the superior mesenteric artery: A case report. // Medicine (Baltimore) – 2021 – Vol100 – N17 – p.e25700; PMID:33907150
• Li N., Li J., Huang M., Zhang X. Efficacy and safety of polidocanol in the treatment of varicose veins of lower extremities: A protocol for systematic review and meta-analysis. // Medicine (Baltimore) – 2021 – Vol100 – N8 – p.e24500; PMID:33663056
• Tauraginskii RA., Lurie F., Simakov S., Agalarov R. Venous reflux in the great saphenous vein is driven by a suction force provided by the calf muscle pump in the compression-decompression maneuver. // J Vasc Surg Venous Lymphat Disord – 2020 – Vol – NNULL – p.; PMID:33338642
• Jimenez JC., Lawrence PF., Woo K., Chun TT., Farley SM., Rigberg DA., Baril DT., Derubertis BG. Adjunctive techniques to minimize thrombotic complications following microfoam sclerotherapy of saphenous trunks and tributaries. // J Vasc Surg Venous Lymphat Disord – 2020 – Vol – NNULL – p.; PMID:33248297
• Dalboh A., Alshehri NA., Alrafie AA., Bakri KA. Prevalence and awareness of varicose veins among teachers in Abha, Saudi Arabia. // J Family Med Prim Care – 2020 – Vol9 – N9 – p.4784-4787; PMID:33209801
• Laukkavirta M., Blomgren K., Halmesmäki K., Nikulainen V., Helmiö P. Patient injuries in the treatment of superficial venous insufficiency registered in Finland between 2004 and 2017. // Phlebology – 2021 – Vol36 – N4 – p.260-267; PMID:33045906
• Jain P., Savlania A., Behera A., Gorsi U. Distribution patterns of pathological venous reflux and risk factors in patients with skin changes due to primary venous disease in North India. // Phlebology – 2021 – Vol36 – N3 – p.209-216; PMID:32931383
• Maruyama Y., Imura H., Nitta T. Saphenous vein characteristics evaluated using three-dimensional contrastless computed tomography before coronary artery bypass grafting. // Gen Thorac Cardiovasc Surg – 2021 – Vol69 – N3 – p.444-450; PMID:32776165
• Pinto C., Parra P., Magna J., Gajardo A., Berger Z., Montenegro C., Muñoz P. [Variceal and non-variceal upper gastrointestinal bleeding. Analysis of 249 hospitalized patients]. // Rev Med Chil – 2020 – Vol148 – N3 – p.288-294; PMID:32730372
• Roche E., Pons R., Roche O., Puig A. A new automated system for the preparation of sclerosant foam: A study of the physical characteristics produced and the device settings required. // Phlebology – 2020 – Vol35 – N9 – p.724-733; PMID:32635818