Д-р Джамбазов*: Плановете за либерализация на осигурителния пазар са също толкова постоянни, колкото и НЗОК
Айфеловата кула е символ на френската столица, една от най-разпознаваемите забележителности в целия свят, и се радва на около 7 милиона посетители всяка година. Построена е в чест на 100-годишнината от Френската революция и планът е бил да бъде демонтирана след 20 години. В края на 20-ата година властите установили, че антените за телеграф и радио, които са монтирани върху нея, са доста удобни и така вече над 130 години. Това я прави един от най-постоянните „временни“ туристически обекти.
Аналогия може да се направи с родната Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чието монопсонично положение (при което един монополен купувач работи с много продавачи – бел. ред.) също беше замислено за временно, но се оказа доста постоянно за последните 20 години, също като Айфеловата кула, с близо 7 милиона осигурени лица.
Плановете за либерализация на осигурителния пазар са също толкова постоянни, колкото и НЗОК, но междувременно животът в българското здравеопазване продължава. Ежегодно се подготвя бюджет за следващата година, в който се приоритизират политики, бюджетът се изпълнява, като се насочват средства към приоритетите, използват се ефективно за здравни услуги и продукти с по-висока добавена стойност и, разбира се, се мониторира с цел отчетност и правилна употреба на средствата в посока ефективни здравни услуги и продукти. В центъра на бюджетното управление стои промоция на ефективността с цел мотивация и увеличение на събрани вноски, преразпределение на риска, за да се предпазят уязвимите категории пациенти, стратегическо закупуване на здравни услуги и продукти – осигуряване на качество и добавена стойност за похарчените средства.
Докато все още планът за либерализация на пазара не е 100% реализиран и ние временно се справяме в условията на един купувач/платец, можем да се възползваме още по-добре от предимствата, които предоставя това положение на НЗОК.
Преди да консумираме предимствата на светлото бъдеще и конкуренцията между различни фондове. При сравнението на две системи – на абсолютно свободен пазар, каквато е в Съединените щати, и например френската, за която е характерен един купувач/платец, се вижда, че по отношение на крайни резултати за много по-нисък разход на глава от населението френската система се справя много по-добре – по отношение на качество, ефективност, ориентация към пациентите, безопасност и координация. В същото време болничните разходи във Франция са със 70% по-ниски цени, цените на медикаментите и медицинските изделия с над 50% по-ниски цени в сравнение със Съединените щати, включително възнагражденията на френските общопрактикуващи лекари са с 49% по-ниски от тези на колегите им зад океана. Френският платец като единствен такъв успява успешно да преговаря за по-ниски цени и оптимизация на разходите си, да сключва конфиденциални и неконфиденциални споразумения с производителите и изпълнителите на здравни услуги и да води гъвкава политика по отношение на бюджета си. Бюджетните дефицити не са чужди във Франция и за последните 20 години ежегодно се предприемат съответните мерки за ограничение или контрол на разходите, предимно в посока на стимулиране на заплащане на по-ефективни решения – диагностични и лечебни дейности, медикаменти, медицински изделия. Излишно е да сравняваме френската и българската система и не е това целта в момента, тъй като във Франция апендектомията се заплаща около 3300 евро, раждане с цезарово сечение е около 4000 евро и годишната заплата на ОПЛ е около 80 000 евро.
Предимствата на френската система, които можем да използваме в родни условия, се изразяват в промоция на ефективни здравни процедури, медикаменти, медицински изделия; възможна е и приоритизация. За щастие в България в момента разполагаме с всички инструменти, в сегашната ситуация на монопсоничен модел на НЗОК, за да се оценяват и промотират по-ефективните терапии и методики. Оценката на здравните технологии за медикаментите се прилага от близо 6 години, а от лятото на 2020 г. НЗОК направи и първи стъпки за оценяване чрез методите на оценката на здравните технологии и на медицински дейности, както и медицински изделия. Дори сме свидетели, че в списъка на медицинските изделия бяха включени такива с достатъчно доказателства за ефикасност и икономически ползи. Предстоят подобни анализи и за някои медицински дейности, както и диагнози, лечението на които в момента НЗОК не финансира. Интересът на много научни и медицински дружества беше провокиран и вече има такива, които провеждат ОЗТ анализи, за да оценят медицинските си дейности, да предоставят доказателства за ефикасност, икономически ползи, в много случаи спестявания. В същото време ОЗТ методиката би могла да е и инструмент за реална оценка на преки и непреки разходи с цел защита на цени пред НЗОК или доказване на нуждата от доплащане на диагностични или терапевтични процедури, реална оценка на положения труд от медицинските специалисти и персонал.
Измерване на добавената стойност в реалния живот и приоритизация на диагностични и терапевтични подходи – медицински дейности, лекарствени терапии, медицински изделия, използването на резултатите от анализите за преговори и сключване на конфиденциални и неконфиденциални споразумения, могат да бъдат следващата стъпка, която да доведе до предвидимост за бюджета на НЗОК, но и за този на производителите, както и въвеждане на справедливи стимули за по-ефективните диагностични и терапевтични решения. Това би ни доближило още повече до ползите от монопсоничното положение на НЗОК, докато го има, но и би създало култура за стимулиране на повишаването ефективността на разходите.
Айфеловата кула се налага да я боядисват на всеки седем години, за да не ръждясва, и осигурява високи нива на сигурност, но и да може да привлича все повече туристи – тя остава най-посещаваната платена забележителност в света.
*Д-р Славейко Джамбазов е основател и управляващ съдружник в над 20 компании, пионери в сферата на здравеопазването. Работи по различни проекти като частен инвеститор, консултант, ментор и експерт. Има международен опит в областта на управлението на болници, здравно осигуряване, фармацевтично производство, стратегическо планиране и маркетинг. Завършва Еxecutive MBA на Американския университет в България през 2010 г., има дипломи по медицина и здравен мениджмънт. Консултант, преподавател и автор на учебници по оценка на здравните технологии.
–––––––––––––––––––
Източник: Капитал
