Националният план при пандемии да влезе в Закона за здравето – прие здравната комисия
Проектът на „Демократична България“ за критериите, според които ще се въвеждат или отмяна на мерките срещу разпространението на дадена зараза, внесен от председателя на здравната комисия д-р Александър Симидчиев, бе приет от парламентарната здравна комисия с 12 гласа „за“ и 5 „въздържал се“.
Проектът предвижда при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да действа по ред, определен от Закона за здравето и Национален план за готовност и действие при епидемия или пандемия.
При липсата такъв план, Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването, да приема Национален план за готовност и действие при епидемия или пандемия в срок до 14 дни от обявяването на извънредната епидемична обстановка, като задължително ще се посочват действията и видовете мерки за ограничаване разпространението на заразна болест, включително и конкретни показатели и критерии за въвеждане, съответно за отмяната, на временни противоепидемични мерки в съответствие със спецификата и степента на разпространение на съответната заразна болест.
В характерният си стил, министърът на здравеопазването в оставка Костадин Ангелов, веднага опонира, че създаването на конкретни показатели е невъзможно.
„Бих искал да обърна внимание, че извънредна епидемична обстановка се обявява при наличието на определени в закона критерии, които обуславят непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по Закона за здравето (антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19). Например непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите ще е налице, когато заразната болест е причинена от патоген с висок епидемичен потенциал (инфекциозност на причинителя, висока смъртност, множествен път на предаване или здраво носителство), или източникът, механизмът и пътят на предаване са необичайни или непознати, или може да затрудни или да забави мерките за контрол на общественото здраве“, каза той в становището си.
По думите му при някои заболявания ще е необходим по-дълъг период от време за определяне на конкретни показатели и критерии, които могат да послужат за въвеждане и отмяна на противоепидемични мерки.
От името на Лекарския съюз принципна подкрепа за законопроекта, проф. Николай Габровски каза, че принципно приема проекта, но не е възможно предварително да сме подготвени за всеки нововъзникващ щам, оправдавайки се с това, че в страната ни никога не е имало ебола, нито жълта треска, но това не означава, че не знаем как да постъпим в такива случаи.
Проф. Габровски настоя за строг консенсус между научните среди по въпроса кое точно да определи наличието на извънредно положение и кое – не.
„Кой е критерият, който да покаже дали при особено опасна инфекция трябва да се наложи извънредно положение или това е патоген, с който се справяме всяка година. Дали броят хора, които заболяват или наличието на висока смъртност. Например свинският грип имаше много по-висока смъртност, но заболяха много по-малко хора в сравнение с COVID, но никой не обяви свинския грип за особено опасна инфекция и не наложи извънредно положение“, пък смята проф. Андрей Чорбанов.
„В международен мащаб не сме сами, а сме част от Европейския съюз. Има Европейски център за контрол на заболяванията, с който ние се съобразяваме, а в световен мащаб има СЗО, която обяви и пандемията от COVID. Предложението е добро намерение, което не трябва да натоварваме с извънредни очаквания. Не мисля, че е възможно да се заложат конкретни цифри. И в момента има страни в Европа, които имат 1800 на 100 000 заразени. И досега няма единен световен и европейски протокол как да се действа с ограниченията при определени показатели за заразата“, коментира на свой ред главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
Депутатите единодушни: Без консенсус няма реформа в здравеопазването
„Тук чисто медицинската експертиза е полезна, но не е достатъчно. Със съжаление ще кажа, че не се постигна съгласие сред медиците и това доведе до обществено недоверие по отношение на спазването на мерките. Не съм съгласна обаче, че има непълноти в нормативната уредба по отношение на управлението на кризата. Смятам, че съществува Национален план за пандемия, който е достатъчно гъвкав. Смятам, че дължим благодарност на всички медици, които се справиха с пандемията“, каза депутатът от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова.
