На днешния ден – 22 април 1969 г., д-р Мур трансплантира човешко око
На 22 април 1969 г. лекарите в Методистката болница в Хюстън, САЩ начело с д-р Мур, извършват първата в света трансплантация на човешко око. Пациентът е 54-годишният Джон Мадън, собственик на фотографско студио.
Донорското око е взето от мъж, който почина от мозъчен тумор, а роговицата, лещата и ириса на донора са били дадени на Мадън.
За съжаление трансплантацията не е успешна и Мадън не успява да възстанови зрението си. 9 дни след операцията започва отхвърляне на органа, което налага окото да бъде извадено. Като причина се посочва, че окото на донора не е добре поддържано, за да запази жизнеспособността си. Операцията обаче е истинско медицинско чудо…
Д-р Мур от Хюстън направи няколко опита за трансплантация на донорско око. Той признава, че не е трансплантирал цялата донорска очна ябълка на пациента, а само нейната предна част (роговицата, лещата и ириса).
Първите опити за подмяна на повредена част на окото са направени още през 1905 година. Едуард Цирм трансплантира роговицата на пациента, тя се прихваща, но след известно време помътнява.
Пробив в решаването на проблена прави през 30-те години руският офталмолог Владимир Филатов, който първи намира начин да трансплантира донорната роговица, така че тя да не загуби основната си характеристика – прозрачността. За целта той използва много малко парче трансплантант – около 2 мм. Още през 60-те години подобни операции станаха рутинни. Днес кератопластиката е най-честата операция в офталмологичната трансплантология…
За цялостна трансплантация на око се заговаря отново през 2000 г., когато руският лекар Ернст Мулдашев, офталмолог от Уфа, заява, че е успял успешно да трансплантира очна ябълка с помощта на уникална разработена от него техника с използването на специален биоматериал за алоплантант на пациента Тамара Горбачева. Именно този биологичен материал действа като бариера и не позволява на тялото на получателя да отхвърли окото на донора.
За съжаление няма подкрепящи данни за описаната интервенция и още повече успешният ѝ резултат до днес. Никой не е видял самата пациентка, няма данни как се е развила съдбата ѝ след операцията, а самият д-р Мулдашев не е повторил, според него, този успешен експеримент през последните 20 години. Следователно процедурата за индуциране на алотрансплантация на окото (както го наричат авторите) остава само теория.
Колкото и тъжно да звучи, днес все още не се извършва цялостна трансплантация на очи (трансплантация на реципиент от донор на здрав орган на зрението), поради редица трудности, които все още не е възможно да се преодолеят (този въпрос е особено остър при пациенти, претърпели енуклеация на очната ябълка – нейното отстраняване). Това се дължи на няколко причини:
– невъзможно е да се замени повреденото око (с трансплантация от донор и след това да се инсталира в очния гнездо на реципиента), тъй като самият орган на зрение има висока степен на антигенност, което води до отхвърлянето му (е толкова голямо, че ако приемем, че човек може да бъде трансплантиран здраво око, то просто не би се вкоренило в орбитата);
– съдовият апарат на окото е толкова сложен и се състои от огромен брой подхранващи кръвни канали, че не е реалистично да се извърши операция поне за частичното му възстановяване;
– невъзможно е да се свържат съдовете на окото дори с мощни електронни микроскопи и с използването на модерно медицинско оборудване. Известно е, че мозъкът получава информация от ретината през зрителния нерв, която благодарение на импулсите от безброй неврони е интегрирана в образа. Лекарите не са успели да възстановят тази връзка, но някои американски изследователски институти вече са се научили да трансплантират биопротези на експериментални животни, след инсталирането на които могат да различат наличието на слънчева светлина, което, разбира се, има успех.
