10 заблуди в овладяването на пандемията от Ковид-19

Коронавирусните вълни заливат света една след друга и може би, за да се спре този кошмар, са нужни нови идеи за контрол на пандемията. На една такава стратегия се спира статия в авторитетното списание The Lancet.

В началото на м. февруари Илона Кикбуш (Ilona Kickbusch), директор-основател на Глобалния здравен център в Института за международни изследвания и развитие в Женева, и колегите ѝ Мелани Бринкман, Майкъл Халек, Матиас Шнайдер и други споделиха предложение, което се обсъжда широко в Германия, а именно „стратегия без COVID“ или No-COVID.

В плана на екипа има три елемента, базирани на комплексните цели на No-COVID и създаването на зелени зони без вируси.

Първо, бързо намаляване на броя на заразените до нула.

Второ, избягване на по-нататъшно предаване или повторно разпространение на вируса чрез строги системи за тестване, проследяване и изолиране, заедно с местни ограничения за пътуване.

Трето, бърз контрол на огнището, ако се появяват спорадично нови случаи на COVID-19.

Опитът от няколко източноазиатски държави показва, че пълното премахване на вируса причинява най-малко вреда на обществото. И една инфекция е твърде много.

Германското предложение препоръчва фокус върху отделните региони – когато честотата на заразените в даден район падне до нула, той трябва да бъде обявен за зелена зона, около която се налагат строги защитни ограничения за контакти и пътувания с надеждни протоколи за изпитване, проследяване и изолиране.

Индивидуалната мотивация и социалният консенсус в подкрепа на този план – колективна цел за цялото население – ще бъдат подпомагани чрез ежедневна комуникация с обществеността. Съобщенията сега ще се фокусират по-малко върху положителните резултати от тестовете, хоспитализациите и смъртните случаи. Вместо това обществената подкрепа ще бъде изградена около по-широките цели за доброто на цялото  общество, връщане към работа и възстановяване на гражданските свободи.

За да запазят обществената ангажираност, солидарност и морал, властите трябва да предложат ясен план за отваряне въз основа на напредъка в стратегията No-COVID.

Евентуалната цел ще бъде разширяване и сливане на зелените зони в Германия.

Тази стратегия също може да бъде приложена в цяла Европа, ако правителствата успеят да постигнат съгласие No-COVID да стане обща цел.

Германският екип твърди, че първата оценка за реалисността на техния план дава начинът, по който Австралия успешно се справи с неотдавнашното огнище.

„Пътят към нормалността“ ще се състои от четири фази:

Фаза 1: блокиране за постигане на честота на заразяване под десет случая на 100 000 население седмично.

Фаза 2: продължаване на мерките за достигане под пет случая на 100 000.

Фаза 3: достигане на нулева честота.

Фаза 4: декларация за статут на зелена зона.

Митове Стратегията, създадена от Кикбуш и нейните колеги, завършва с приложение, изброяващо митовете, които са довели до изкривяване на обществения и политически дебат за това как трябва да се управлява тази пандемия. 1. Съществува компромис между здравеопазването и икономиката. Не: съдбата на нашето благосъстояние и нашия живот в по-широк смисъл вървят ръка за ръка. 2. Можем да защитим уязвимите групи. Но на практика, предвид огромния брой уязвими, това е невъзможно.COVID-19 засяга само възрастните хора. Дори сред по-младото население COVID-19 е опасен, понякога смъртоносен. 3. Веднъж заразени, хората са вечно имунизирани. Това не е сигурно, но е малко вероятно. 4. Само ваксинацията ще ни спаси. С течение на времето може би, но не в краткосрочен план. 5. Стадният имунитет може да бъде постигнат чрез масово заразяване. Нито осъществима, нито желана стратегия. 6. Затварянето на училищата е по-стресиращо за децата и семействата. Това, което може да има по-голямо значение, е по-голяма образователна и икономическа подкрепа. 7. Ваксинациите бързо ще сложат край на пандемията на COVID-19. За съжаление, ще е нужно известно време. 8. Германия не е Австралия, не е остров, не е тоталитарен режим. И все пак трябва да се стремим да се учим от най-добрите. 9. Учим се от най-добрите: ето един от най-озадачаващите аспекти на глобалния отговор на тази пандемия. 10. Защото не е имало глобален отговор.

За съжаление, няма никакви съвместни или системни усилия между нациите да се учат една от друга. Озадачаващо, разбира се, нещо повече – обезсърчаващо е, че човечеството изглежда малко се грижи за себе си, че не успяхме да обединим нашия опит, нашето разбиране и знания, за да постигнем общ и координиран отговор.

По стечение на обстоятелствата миналата седмица, една година от първия доклад от Китай, описващ клиничните особености на COVID-19, във Великобритания стартира коалиция Zero-COVID. След повече от 2 милиона смъртни случая по света, може би има нововъзникващо споразумение, че премахването на този коронавирус е не само необходимо, но и постижимо.

–––––––––––––––––––––––––––

Източник: Offline: The case for No-COVID