Ваксините са като хората – равноправни, но не равностойни
Между отделните ваксини срещу Ковид-19 има разлики и не мога да се съглася с пренебрегване и размиване на тези разлики. Всички ваксини допринасят за изграждане на популационен имунитет, но не равностойно. Ваксините са като хората (повтарям се за трети път) – равноправни, но не и равностойни, коментира пулмологът проф. Коста Костов.
Разликите между тях са не само в ефикасността към различните варианти на вируса и сред различните рискови групи – възрастни, имуносупресирани, пациенти след органна трансплантация – но и в спектъра и тежестта на страничните им ефекти. В Южна Африка ваксината на AstraZeneca е със силно редуцирана ефикасност от 22% срещу лек и умерен Ковид-19 (няма данни за протекция срещу тежките форми), иРНК ваксините са също, макар с по-леко редуцирана ефикасност срещу африканския B.1.351 вариант, а твърде вероятно и срещу бразилския Р.1 вариант.
Не се знае ефикасността на различните ваксини към комбинираните мутации при някои по-усложнени варианти (в Ню Йорк вече е регистрирана комбинация между британски и южноафрикански вариант). Дори между векторните ваксини има разлики.
„Спутник V“ има предимство с по-иновативения подход, който използва вместо един, два различни аденовируси (Ad26 и Ad5) за всяка една от двете дози. Ако получи одобрение от ЕМА ще бяга с едни гърди пред AstraZeneca.
Опитните клиницисти знаят, че всяка по-изразена странична реакция с продължителна температура и съпътстващо залежаване са рискови събития за отделяне на възпалителни цитокини и тромбогенни фактори, които могат да предизвикат неприятни последствия при по-възрастни и болни с придружаващи болести. Такива последствия се наблюдават при всяка инфекция или възпалителна реакция.
С други думи, ваксините с повече, по-изразени и по-продължителни странични ефекти покачват риска и за съпътстващи инциденти. Такива могат да бъдат и съдови инциденти, които са клинично уловими само тогава, когато са клинично значими, т.е. предизвикват специфични симптоми и могат да бъдат диагностицирани. Затова и установените до момента промени в коагулацията и емболичните инциденти са рядкост. Останалото е пинг-понг извън клиничния контекст.
Поради това, че ваксините не са равностойни в ефикасността си, може да се наложи след първата доза от една ваксина (напр. векторна ваксина) да се поставя (за по-добра ефикасност) втора доза от друга ваксина (напр иРНК ваксина). Такава версия не е изключена в близко бъдеще, колкото и да изглежда необичайна днес. Разликите между ваксините са неизбежни и непреодолими с приказки. Тепърва ще стават все по-ясни детайлите. Ние сме популация от индивиди, всеки със специфична здравна характеристика и фенотип. Понякога малките разлики са значими и важни за избора, както се казва: „less is more“ (малкото е повече). Твърдения от рода „one size fits all“ (един размер е подходящ за всички) не са приемливи при наличие на варианти на вируса и различни рискови групи.
Въпреки всичко написано дотук, колебаещите да се ваксинират, особено тези в рисковите групи и възраст, трябва да знаят, че: ВАКСИНИРАНЕТО, С КОЯТО И ДА Е ВАКСИНА, ПРЕДПАЗВА ОТ ТЕЖКО ПРОТИЧАНЕ НА КОВИД-19 И НОСИ МНОГО ПО-МАЛЪК И ПО-ПРОГНОЗИРУЕМ РИСК ОТ ЕСТЕСТВЕНАТА СРЕЩА С ВИРУСА.
Проф. Коста Костов: Да вадиш кокоше яйце от патешка трътка е странен български научен метод
Не отлагайте дълго втората доза ваксина! По-продължително отлагане на вторите дози, за да се постигне максимално покриване на населението е рискова стратегия, възможна причина за нови варианти на вируса, които обичат среда с ниски нива на неутрализиращи антитела.
Когато вирусът попадне сред по-ниско ниво неутрализиращи антитела, каквото е нивото между двете дози, тогава са възможни условия, подходящи за възникване на резистентност, подобно на недостатъчната доза антибиотик и последващата поява на резистентни бактерии. Подобни условия за поява на варианти съществуват при имунокомпрометирани пациенти, каквито има сред различните рискови групи.
Разликата между наука и сциентизъм е лесно разбираема. Колкото си по-близо до властта, толкова си по-далеч от науката и толкова по-близо до сциентизъм, защото се опитваш да водиш науката на каишка, но тя рано или късно те оставя с празна каишка в ръката.
Проф. Коста Костов: Държавата няма ресурс да се справи с епидемията, която се вихри в света
