Зелените паспорти – идея, същност и ползи за гражданите

С ваксинирането на милиони хора по света срещу Ковид-19, политическите и бизнес ръководители говорят за ваксинационни паспорти като средство за връщане на живота към нормалността. Докъде можем да „преглътнем“ ограничаването на собствените си права в пандемичната обстановка?

Интервю с адв. д-р Мария Петрова, специалист по недининско право, по БНТ.

– Каква е всъщност голямата идея зад този паспорт? Кой ще ги издава?

– След вчерашното предложение на Европейската комисия вчера стана ясно, че всъщност не говорим за паспорт, а за едно удостоверение, сертифика, който е унифициран, така че да се избегнат всички онези опити с PCR тестовете, които наблюдавахме по границите миналата година.

– Какво ще показва той?

– Бидейки унифуциран този документ, той ще дава възможност да преминаваме свободно границите в рамките на Европейския съюз. Той ще има QR код и ще показва три неща: дали сме ваксинирани и ако да, с коя ваксина – ще бъде валиден само за ваксините, които се търгуват в ЕС. Другото, което ще се отразява в него е евентуално направен PCR тест и резултати от него или наличието на антитела, които са в такъв титър, че да покажат, че сме прекарали заболяването. Едно от трите изброени неща ще се отразява и ще дава възможност да пътуваме свободно.

– Какво ще стане, ако даден човек е имунизиран, но е болен и тръгне да пътува?

– Разбира се, съществуват много изключения. Същото нещо може да се случи, ако имате негативен PCR тест, но се окаже, че пробата е фалшиво отрицателна. Няма юридически механизъм, чрез който да се спре подобно нещо. Така че ще разчитаме и на съзнанието на гражданите. Нека не забравяме, че ограничаването на заразата минава първо през информираност на обществото, а не чрез подобни полярни мнения, каквито наблюдаваме през последната една година.

– Ваксинацията е доброволна, а не задължителна, но ако искаш да пътуваш, сертификатът е задължителен? Как ще се реши това противоречие?

– Всяка една ваксина е доброволна като акт – чисто медицински. Няма как да подложим някого на имунопрофилактика чрез имунизация насилствено. Проблемът е, че в България имаме наредна, която регламентира, образно казано, два вида ваксини – едните са препоръчителни, каквато е за Ковид-19, а другите са задължителни – тези, които са в нашия имунизационен календар. Но винаги ваксините са доброволни – без значение дали са препоръчителни или задължителни.

Ако не искаме да се ваксинираме, но искаме да пътуваме, тогава за насо остават опциите със задължителния PCR тест. Да поясним и друго – правото на свобободно предвижване е право, но то не е абсолютно право. Т.е не може на всяка цена да го упражняваме, застрашавайки живота и здравето на другите.

В нашия Закон за здравето, една от основните мерки за времето в извънредна епидемична обстановка, в каквато сме в момента, е всъщност граничният контрол. И всяка една държава членка от правна гледна точка може да създаде такива рестриктивни мерки, които че да опази общественото здраве на своята територия.

– Възможно ли постепенно имунозацията срещу корона вируса да стане задължителна и в други сфери на живота – посеяения на културни мероприятия, на спортни такива? Както в Израел. Това добър пример ли е?

– Когато въпросът започне с „възможно ли е“, логично е да Ви отговоря „да възможно е“. Но при какви условия? ако се създаде нормативна уредба, която да гарантира пропорционалност и равнопоставеност на гражданите в такива ситуации. Проблемът в България сега е, че ние нямаме пропорционален достът до всички ваксини, които са регистрирани, неравнопоставено положение помежду ни. Ваксинационният план, който беше беше изготвен от нормативна, правна гледна точна, няма абсолютно никакво значение. Едни изписани листове хартия, с най-вече препоръчителен или пожелателен характер. И когато не можем да обезпечим процеса и да гарантираме права на всики хора, би било поставим изведнъж такова изискване за всички – примерно ще ходят на театър само ваксинираните. Правилното е да се каже, че може да отидите на татър или ако покажеъе сертификат, или негативен PCR тест, или докумен, че имате достатъчно висок титър на антителата.

– А за антителата създаена ли е някаква норма, колко трябва да са те?

– за сега няма създадена такава норма. Това, което ни пррепоръча Европейската комисия в актовете, с които вчера ни запознаха, всяка страна да си създаде свои вътрешни правила, примерно колко трябва да е титъра на антителата, до каква степен ще бъдат верифицирани PCR тест, защото има не малък процент лъжливи резултати. Ние сега говорим за 15-17 000 направено тестове дневно, но на практика никой не може да проследи как са правени тези тестове, доколко са верни. Това са правно въпроси, които ежедневно стоят на нашето внимание. Все още сме в очакване властимащите да направят, каквото трябва, ние да се запознаем с тях, и да предприемем съответните дейтвия.

– Кога се очаква да влезе в „употреба“ този зелен паспорт?

– Това, което беше представено от ЕК, буквално преведено от английски беше „в стредата на лятото“. Това е едно доста разтегливо понятие.

Пчакваме да се предприемат необходимите мерки от Министерството на здравеопазването – т.е. да се конкретизират тези параметри, за които говорим. ка ще се организарат нщата с е-здравеопазването, как ще се генерира този QR код, защото ние в България, от 2002 г. говорим за електронно здравеопазване и при изхарчени милионо левове, все още само говорим.

– Норматино работодателят има ли право да задължи работника да се ваксинира, за да продължи да идва на работа?

– Нормативно няма такава възможност, защото трудовото правотношение, когато работим по трудив договор, не може да бъде изменян едностранчиво от страна на ранотодателя – Законът и Кодексът на труда не го позволяват, нокой не може да мотивира подобна заповед и да ни задължи.

Напрактика обаче, особено в частни предприятия, е възможно работодателят да постави условие „или ваксина, или прекратяване на трудовия договор“. Това юридически е неправилно, тези хора могат да си търсят правата. Друг е въпросът доколко това ще им е от полза поради бавните механизми на правораздаване, които съществуват в държавата.

Но като юрист подчертавам, че Законът не зарешава подобно действие.

– Възможно ли е този срок „средата на лятото“ да се промени, защото ваксинирането в различните страни върви с различна скорост?

– Вчера получихме информация, че в началото на договарянията България е отказала и върнала ваксини, а сега, сме се наредили на „опашката“ и сме сред първите чакащи. Не мога да прогнозирам какво ще се случи, защото не зависи от мен, но ако вземем пример от това, което се случва в последните месеци, твърде вероятно е да сме гъвкави и в тази посока.

– Ако в съдедна Сърбия почти всички ваксини са китайски и руски, те влизат ли в този сертифат или QR код? ЕС ще признава ли тезу ваксини?

– ЕС изрично подчертава, че в сертификата ще се признават само тези ваксини, които са разрешени за търговия в рамките на ЕС и са одобрени от Европейската комисия по лекарствата. така че на този етап отговорът е „не“.

Скандално: България е отказала ваксини

– А обратното важи ли и за нас?

– Сърбия не е членка, на ЕС„ но всяка стана може да поставя условия за граничния си контрол. Напоследък наблюдаваме и изменения в общите условия на големите превозвачески компании, които също затягат мерките и сами по себе си и казват, че за да се възползват от техните услуги, трябва да отговарят на определени изисквания с оглед опазването на общественото здраве.

Сертификатите – улеснение, но юридически неиздържани

Въпрос на бъдещи решения е. за нас остава да се надяваме, че те ще бъдат мъдри, трезви, пропорционални, да ни правят равнопоставени, да получаваме адекватна информация, и разбира се, да има съдебен контрол на тези неща, за да не се нарушават правата на гражданите.

Цялото интервю ТУК.

Конфликтът работодател-работник-ваксиниране