Хомосексулизмът от неандерталците до днес
Историята на хомосексуалността се корени в древността. Еднополовата любов е била известна на неандерталците. Това се доказва от недвусмислените скални рисунки, открити от археолозите. Няма обаче какво да се учудваме, нали според теорията на Дарвин, всички ние произхождаме от маймуните, а те са животни, не са особено придирчиви към секса. Илюстративен пример за техния морал е, че често лидерът на маймунско стадо, за да укрепи социалния си статус и самоутвърди, се съвкуплява с нископоставени сексуално зрели мъжки екземпляри.
Хомосексуалните връзки са често срещани в много индиански племена в Северна Америка, както и сред аборигените от Нова Гвинея. В същото време връзката между двамата мъже не е толкова еротична, колкото мистична и дори ритуална. В племето Самбия (Нова Гвинея) се смята, че за един млад мъж, най-сигурният начин да стане силен и смел, е да поглъща по-често сперма на възрастен воин. Любопитно е, че този начин на възпитание в някои племена е оцелял до 20 век.
Мъжката любов е била особено популярна в древна Гърция. Освен това елините са я възприемали за по-възвишена и по-изтънчена от любовта към жените. Високопоставените гърци не са скрили своите мъжки страсти, а напротив – опитали са се да ги демонстрират по всякакъв възможен начин. Поетите прослали прекрасните съюзи между помъдрели, успели мъже с красиви юноши, философите нашели трактати за ползите от хомосексуалността, а Платон, в избрани диалози отбелязва, че любовта между мъжете служи на най-висшите цели и насърчава младите хора да служат на обществото. От медицинска гледна точка хомосексуалността е оценена от бащата на медицината Хипократ. Според него подобни връзки са много полезни, тъй като чрез тях „мъжествеността и други положителни качества на възрастните мъж се предават чрез спермата им на юноши“, а възрастните мъже, получават младост и здраве.
Табуто върху хомосексуалните отношения в гръцкото общество се отнасяло само за роби. Причините за това са няколко. Първо, банален прагматизъм: робите трябва да се възпроизвеждат. Второ, естетиката: какво може да бъде красиво в робската любов? Между другото, думата „педерастия“ (буквално: „любов към момчетата“) е от гръцки произход, но в онези далечни времена нейното значение не е било унизително.
Хомосексуалността процъфтява не само сред гърците. Има много доказателства, които сочат, че тя не е била чужда на аристократите от Древен Рим, древните египетски богове, на японските самураи и скитските воини.
С упадъка на великите цивилизации отношението към хомосексуалността се промени драстично. В борбата за моралните устои се включва религията: „Не лягайте с мъж, както с жена – това е мерзост“, учеше Старият Завет (Лев. 18, 22), плашейки нечестивите със съдбата на жителите на Содом и Гомор.
Широкото преследване на привържениците на нестандартната любов започва едва няколко века след раждането на Христос. С лека ръка христианските теолози превръщат личния живот на гражданите в обществен. За борба с греха бяха въведени специални църковни закони за регулиране на сексуалността. Половият акт, който не води до зачеване, е наречен неестествен и е заклеймен като „содомия“. По това време не е ставало въпрос за сексуална ориентация, така че не само хомосексуалистите, но и простите хетеросексуали, склонни към експерименти в леглото, попадат в същата статия. Уловените в греха на Содом са залашвани с небесно наказание.
Средновековието е било особено трудно за „обратните“. Към 14 век владетелите на почти всички европейски страни се подчиняват на натиска на църквата и обявяват содомията за престъпление. Инквизицията обявява содомията за дело на дявола, като магьосничество или ерес. Според английския закон от XIII век, хората, които са били виждани при полов акт с лица от същия пол (както и с евреи и деца), са били изгаряни на клада. За да постановят присъда, съдиите дори не е трябвало да доказват, че подсъдимият е имал сношения с мъже, откровеното признание, получено след изтезания, е било достатъчно.
По време на Ренесанса, когато силата на църквата е малко отслабена, „обратните“ и нетрадиционния секс, все още остават наказуемо престъпление. И въпреки че вече не са горени на клада, любителите на еднополовия секс са заплашени със смъртно наказание, затвор, изгнание, завързване на позорния стълб или кастрация (в зависимост от държавата, тежестта на престъплението и социалния статус на обвиняемия).
В Русия сексът между мъжете се третирал много по-спокойно, отколкото на Запад: през 12 век единственото наказание за „гейовете“ било църковното покаяние. Отношението към съгрешилите юноши и необвързани било много по-снизходително от това към омъжените.
Първото споменаване в историята на Русия за сериозно наказание за хомосексуалност се появява едва през 18 век във военните статии на Петър I – от телесно наказание за содомия и „вечно заточение“ в случаи на изнасилване. Отначало тези инструкции се отнасяха само до военните, но по-късно се разпростираха и върху цивилните.
До средата на 19 век, общественото мнение е смятало сексуалните отношения с лица от същия пол за ужасен порок и извращение. И едва когато учените се заинтересували от природата на човешката сексуалност, отношението към хомосексуалистите започва постепенно да се променя.
През XIX век в Хановер живее гей мъж на име Карл Хайнрих Улрихс (1825-1895). Разбирайки отлично какво го заплашва с разкриването на сексуалните му предпочитания, Улрихс решава да докаже на целия свят, че любовта между мъжете не е порок, а особеност на психиката.
Обединявайки житейския си опит и сексуалните си фантазии, прелиствайки Платон и учебника по анатомия и физиология на човека, Карл Улрихс, от 1864 до 1869 г., за своя сметка публикува поредица от монографии под общото заглавие „Разследване на тайната на любовта между хората.“ Вярно, не под собственото си име, а под псевдонима Num Numantius.
Карл Улрихс за първи път описва хомосексуалната личност, въвежда термина „сексуална ориентация“, изказва предположението, че тя е вродена и непроменяща се и следователно естествена. Той нарече привличането на хората от един пол един към друг, уранизъм, по името на Урания, небесната Афродита, покровителка на „обратните“ сред древните гърци. Терминът „хомосексуалност“ (на латински homos – „същият“, sexus – „пол“) е измислена от унгарския лекар Карл Мария Бенкерт през 1869г.
Опитвайки се да реабилитира хомосексуалистите, Улрихс се обърща за подкрепа към известни учени: патологът Рудолф Вирхов, психиатрите Карл Вестфал и Ричард Крафт-Ебинг. От тримата най-много с проблема се ангажира Крафт-Ебинг.
Идеята на самоукия Улрихс за „естествеността“ на хомосексуалността се възприема от хетеросексуалният психиатър Крафт-Ебинг за „брътвеж“. През 1886 г. той публикува книга за „сексуалните отклонения“, в която нарича еднополовата любов дегенеративно и патологично състояние на психиката. „Хомосексуалността е психично заболяване“, заключава той. Новата теория веднага е подкрепена от повечето психиатри.
В началото на 20-ти век, от порок, който трябва да бъде наказан, хомосексуалността се превърна в болест, която трябва да се лекува. Първото нещо, което дойде в съзнанието на лекарите – кастрация.
Опити за лечение на хомосексуализма Така от края на 19 век до началото на 20 век, до около 1912 г., се правят опити за лекуване на хомосексуалистите чрез кастрация. Лекарите наивно се надяваха, че премахвайки половите жлези, те завинаги ще облекчат пациента от привличането му към мъжете. Някои „обратни“ отиват доброволно на операцията, други – принудително. Резултатите от такова лечение обаче са повече от разочароващи, сексуалната ориентация на хомосексуалните скопци не се променя. Друг метод за лечение на хомосексуалността се опира на учението за рефлексите на физиолога И. П. Павлов и опитите с неговите кучета. Лекарите се опитват да развият правилните условни рефлекси в „обратните“. Най-безвредният начин беше следният. Хомосексуалистът е оставян да мастурбира в тъмна стая. Когато достига до оргазъм, стаяна внезапно се осветява и онемелият пациент жижда на стената огромна снимка на гола жена. Предположението – след няколко такива сесии хомосексуалистът ще добие рефлекс да бъде възбуждан от вида на женското тяло. Надеждите на лекарите обаче не се оправдават. Прилагани са и други, по-твърди методи. На хомосексуалиста се показват порнографски снимки на голи мъже и веднага след като той се възбуди, му се прилага електрошок или се инжектират лекарства, които причиняват гадене и повръщане. Курсът на лечение е бил 10-20 сенаса. Целата – отвращение към мъжкото тяло – е постигана в редица случаи, но временно. Някои лекари се опитват да обяснят състоянието с концепцията на Зигмунд Фройд, според която характеристиките на човешката сексуалност са свързани с психични травми в детството. Хомосексуалистите са подлагани на психоанализ години наред, но това не ги е направило хетеросексуални. Хипнозата и автотренингът също се оказали безрезултатни. През 50-те години на XX век се появява друг вид хирургично лечение на „обратните“. Този път лекарите не режат гениталиите, а… мозъка. Операцията е наречена лоботомия. Хирурзите, водени от собствените си предпочитания, прерязвали моста между мозъчните полукълба, изрязвали хипоталамуса и разрушавали структурите, отговорни за сексуалното поведение. Резултатите от такива операции: пълна загуба на либидо, нарушена координация на движенията, парализа, проблеми със зрението. От 1969 г., по искане на медицинската общност и държавните агенции, подобни операции са прекратени. След откриването на половите хормони лекарите започнаха да използват хормонална терапия при лечението на хомосексуалността. Уви, и тук не успяха. „Обратните“, които приемали женски полови хормони, загубили всякакво сексуално влечение и започнали да дебелеят, на много от тях пораснали гърди. Тези, които приемали мъжки полови хормони – обратно – увеличена сексуалната активност, но към същия пол! В някои случаи един или друг метод, носи успех – лекарите успяват да коригират сексуалната ориентация на пациентите, но това са били по-скоро изключение, отколкото правило.
Откъде идва нетрадиционната сексуална ориентация? Към днешна дата има повече от дузина теории, но досега никоя от тях не е окончателно потвърдена.
– Според неврогенната теория за всичко са виновни особеностите на структурата на мозъка или неговите заболявания.
– Теорията за условния рефлекс казва, че причините за хомосексуалността се коренят в житейския опит на човека.
– Причината за вродената „обратност“ на детето може да бъде липсата на мъжки полови хормони в майката по време на бременност, според невроендокринната теория.
– Генетиците приемат, че предразположението към хомосексуалност се наследява и генът, отговорен за това, се наследява от майката заедно с Х хромозомата.
Хомосексуалността все още е загадка за лекарите – причините са неясни, затова се лекува не причината, а само един от признаците – еротично привличане към лица от същия пол. А може би това изобщо не е болест? А през 1973 г. Американската психиатрична асоциация с мнозинство гласове премахна хомосексуалността от списъка с психични заболявания. Световната здравна организация подкрепи това съдбоносно решение.
Въпреки това, и през 21 в. в САЩ стотици холяди хора все още се подлагат на терапия, за да „излекуват“ хомосексуалността им. Много от „пациентите“ са деца, изпратени на терапия от собствените си родители. Понякога с фатални последици.
Според статистиката от 1 до 4% от мъжете са хомосексуални. Това не енино много, ното малко и поражда редица въпроси. Да се регистрират ли хомосексуални бракове или не? Ами хомосексуалистите в армията? И какво в крайна сметка трябва да се направи с хомофобите, които нарушават правата на гейовете?
На последния въпрос оригинално отговаря американският психолог Ксавие Куантос. Той идентифицира осем признака на скрита хомосексуалност, от които най-разкриващата е агресивната хомофобия. Така че тези, които се пенят в устата, доказват, че в нормалното общество няма място за „гейовете“, трябва да помислят за това.
