Бавният темп на ваксинациите срещу SARS-CoV-2 ще потенцира разпространението на новите варианти на вируса

Бавният темп на ваксинациите срещу SARS-CoV-2 ще има потенциращ ефект върху разпространението на новите варианти на вируса (засега само „британски“), защото осигурява голям потенциал за разпространението му сред наивна, незасегната от вируса популация, която ще боледува по-активно, с по-изразени симптоми и ще разпространява инфекцията интензивно.

От друга страна, интервалът между двете дози на ваксината създава прозорец от невисок и непълен (частичен) имунен отговор, недостатъчна имунна защита, със субоптимални нива на неутрализиращи антитела, които създават добра среда за мутации. Това е същият процес на мутиране и развитие на механизми на устойчивост (резистентност), който се развива при лечение с недостатъчна (субоптимална) доза антибиотик.

Дали двудозовият режим на ваксинация ще се окаже стимулиращ фактор за поява на нови вирусни варианти? Дали и доколко невисоките нива на ваксинална ефикасност с недостатъчно високи титри на неутрализиращи антитела, са мутационен фактор? Дали еднодозови ваксини с висока ефикасност са решение? Дано не се разочароваме бързо от ваксинационната ефикасност и след ваксиналния ентусиазъм не навлезем в порочна спирала на поява на все повече нови варианти, последвани от адаптирани версии на ваксините и така до безкрай. Допустимо ли е да спекулираме, че ваксините са фактор, който улеснява или предизвиква поява на вирусни варианти

Предстои да разберем съвсем скоро.