Заблуда е, че плащаме едва 8% от здравната осигуровка към НЗОК

Тъй като всеки може да упражнява правото си на свободно изразяване, предложения като забраната на търговските дружества в здравеопазването биват представяни като панацея за проблемите на здравната система. Разбира се, правото на свободен изказ не те освобождава от правото да грешиш. Това пише в коментар за в. „24 часа“ здравният икономист Аркади Шарков.

Премахването на статута на болниците като търговски дружества ще позволи техните загуби и неефективно управление да бъдат прикрити. „От друга страна, ще се засили функцията им като инструмент за политическо влияние. От трета – субсидирането на ежегодно фалиращи дружества е като да се изливат туби с бензин в огън. Връщайки се към последните общински избори – нямаше нито един кандидат за кмет, който да обещае приватизация, консолидация или ликвидация на лечебно заведение“, смята Шаркови категорично заявява, че ако все пак се стигне до такава забрана, проблемите ще останат, качеството ще бъде ниско, но данъкоплатците ще платят повече за това.

Според експерта търговски дружества означава повече прозрачност за това къде и как се изразходват парите. „Превръщането на лечебните заведения в такива на бюджетна издръжка ще върне България в средата на XX век“.

Колкото повече пари наливаш в здравната ни система, толкова по-зле става, т.е., качеството на здравеопазването не се покачва

Що се отнася до измененията в Закона за извънредното положение, които позволяват на държавата при необходимост да субсидира лечебните заведения с над 50% разкрити COVID-19 легла, Шарков каза, че подобна практика се реализира и в други държави от ЕС, създавайки устойчивост на бюджетите по време на криза.

Според експерта,заблуда е да се мисли, че данъкоплатците плащат за здраве само през 8%-ната здравна осигуровка към бюджета на НЗОК. „Всъщност по 7 различни начина всеки гражданин заплаща за здраве – чрез данъци към централния бюджет, през местни данъци и такси, чрез здравноосигурителни вноски, с официални доплащания за лекарства и медицински изделия, чрез регламентираните доплащания за дейност и избор на екип, през доброволно здравно осигуряване и, разбира се, с плащания „под масата“. Проблемът с плащането по-скоро е съсредоточен в доплащанията от джоба, които са висок процент, както се вижда от докладите на Европейската комисия – между 60 и 70% за лекарства, между 15 и 20% за болнична помощ и средно между 25 и 30% за извънболнична“, коментира той и обяви, че официално е „за“ регламентирането на доплащането в лечебните заведения.

Аркади Шарков: Ресурсът в здравеопазването е малък, а се разпръсква на много места

„Всяка публичност на цените води до конкуренция, която неминуемо оптимизира стойността на лечението и приходящите от нея грижи. От друга страна, подобен тип информация дава възможност за предвидимост на разходите на пациентите. От трета – има възпитателен ефект за това каква е реалната стойност за лечение на заболяването. Всякакъв опит за забрана на доплащанията би довел до „посивяване“ на здравната икономика, а именно – да увеличи плащанията „под масата“, категоричен е икономистът.

Той предупреждава, че щетите от пандемията върху здравеопазването и икономиката ще отекват с години напред, защото COVID-19 задейства и ефектите, които неминуемо водят до повече държавна намеса както в икономиката, така и в здравната сфера – нещо, което е предвестник на нова ера на възприятията.

Аркади Шарков: Част от акцизите от горива да отиват за превенция на заболявания

„Процесите ще трябва да бъдат управлявани в аванс, както и да бъде управляван рискът, за да не се застрашат интересите на добре установени и ключови играчи на пазара, както и конкуренцията, която създават. Турбуленцията от видоизменението на политическата карта започва да нараства. Докато досега на дневен ред беше расовият и етническият популизъм, това, което следва, са социалният и икономическият и нито една държава не е в безопасност“, заключава експертът.

Защо общински съветници бяха ваксинирани преди медиците на първа линия? (видео)