Кадрите в здравеопазването – приоритет на държавата в следващите 10 години

Кадрите в здравеопазването да станат приоритет на държавата. Инвестиране в развитието на човешкия фактор в системата на здравеопазването, като начин за повишаване качество на медицинските услуги и по-висок жизнен стандарт на населението. Това се казва в проекта на Националната здравна стратегия 2021-2030 за следващите 10 години.

Обучение и оптимално преразпределение на човешките ресурси в здравеопазването; създаване на благоприятна среда, предоставяща възможности повишаване на квалификацията и работа в конкретно работно или населено място, са сред основните цели, залегнали в проекта.

С особена сила това се отнася до медицинските сестри, чийто недостиг се оказва най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България.

За реализиране на целите, залегнали в проекта ще се акцентира върху разраборването и въвеждане на единна информационна система за регистрация и мониториране на персонала в здравеопазването, както и активна политика за инвестиране в човешкия капитал, насочена към инвестиции в медицинското образование и професионалното обучение, осигуряващи обща подготовка и базови знания и умения, приложими в здравеопазването; инвестиции в следдипломното обучение, осигуряващо придобиването на специализирани професионални знания, умения.

 Обучението на медицинските специалисти ще бъде в тясна връзка със здравните нужди на населението и необходимостта от осигуряване на оптимално съотношение между отделните категории медицински персонал. Според проекта, това ще стане чрез увеличаване броя на приеманите студенти по специалност „медицинска сестра“ и повишаване интереса на младите хора към придобиване на тази професионална квалификация.

Откриват медицински колеж в Пазарджик

От съществено значение е професионалното развитие на медицинските специалисти в условията на бързо развиващи се технологии и научни познания в медицината, повишени очаквания от страна на обществото към предоставяните здравни услуги, застаряващо население, променени здравни потребности и промяна в професионалната роля и отговорности на медицинските специалисти, изискваща екипност, изграждане на партньорства и мултидисциплинарен подход, излизащ извън тесните рамки на биомедицинския подход. Изисква се ново отношение и нагласа в медицинските специалисти за създаване на ефективни партньорства както помежду им, така и с пациентите, с лечебното заведение, в което работят и с обществото като цяло.

Съществена част от професионалното развитие на медицинските специалисти е следдипломното обучение, което включва обучение за придобиване на специалност и продължаващо медицинско обучение. Държавното финансиране е насочено към специалности, при които се отчитат негативни тенденции, включително при които заявените потребности надвишават броя на специализантите, т.е. при които се очаква дефицит поради това, че броят на завършилите специализанти няма да е достатъчен за задоволяване на всички заявени потребности от специалисти.

Остра нужда от лекари и медицински сестри във Велико Търново

Следващите по ред инвестиции са в създаването на мотивация на медицинските специалисти за работа в България и за стимулиране на професионалната им реализация в определени райони на страната.

„Изключително важно както за системата на здравеопазването, така и за обществото, е обучените в България медицински специалисти да бъдат мотивирани да останат и да се развиват в страната, което може да бъде постигнато по-скоро чрез създаване на благоприятни условия и стимули отколкото чрез рестриктивни мерки. Върху формирането на миграционно решение при медицинските специалисти влияят различни фактори. Най-важните от тях са по-доброто заплащане и по-добрите условия на труд, по-високият стандарт на живот, възможността за професионална реализация и развитие, умората от дълго протичащата здравна реформа, отношението на обществото и медиите към медицинските специалисти и др. Ето защо мерките за задържане на медицинските специалисти в страната следва да са насочени към създаване на благоприятни възможности за професионално развитие, включващи достойно заплащане на труда им, добри условия на работа, възможности за обучение; формиране на уважително отношение от страна на обществото и медиите; създаване на възможности за активно участие в процеса на взимане на решения, които ги касаят“, пишат от МЗ.

Като нужни стимули са отбелязани осигуряване на стипендия по време на обучението, осигуряване на ведомствено жилище, съдействие при започване на работа на съпруга/съпругата, осигуряване на възможност за записване в детска градина или училище за семейства с деца, създаване на по-добри финансови условия чрез допълнително заплащане, особено в системата за първична медицинска помощ и др.

По-равномерно разпределение на медицинските специалисти на територията на страната в средносрочен и дългосрочен план можело да се очаква при сближаване на социално-икономическите условия и качеството на живот между отделните региони и съответно по-балансирано демографско развитие на населението.

„При планиране на политиката следва да се има предвид, че процесът на създаване на човешкия капитал е сложен и продължителен процес, като вложените средства се възстановяват не веднага и не цялостно. Реализацията на политиката изисква сътрудничество на различни заинтересовани страни, имащи отношение към развитието на човешкия капитал – професионални организации, висши училища, лечебни заведения, органи на местната власт и др.“, е отбелязано още в стратегията.