Проф. Коста Костов: Оставаме при пациентите си въпреки трудностите
„Лекарите (и останалите медици!) трябва да работят на спокойствие, защото са на ръба на силите си и малко преди пълното им изчерпване. Сега няма време да обсъждаме причините, които поставиха всички ни в тази тежка ситуация. За тях ще дискутираме после, когато преминем през това горнило и съберем сили за подобна дискусия. Оставаме при пациентите си въпреки трудностите.“ Това заявява в социалните мрежи проф. Коста Костов.
Личният ми опит с болни под мой контрол показва, че в повечето случаи са успели да се свържат с лекар, общопрактикуващ (най-често) или близък на семейството и да получат указания за терапията и поведението. Независимо от формата (преглед или телефонен контакт), чрез която са получили консултация, са я изпълнили, защото това най-често е единствената възможна в създалата се ситуация.
Противоречията възникват от безсилието да бъде осигурено болнично лечение на всички нуждаещи се и това е обяснимо при нарастващия брой инфектирани и болни, от които минимум 10% се нуждаят от болнично лечение. Мога да си представя с какви проблеми и индивидуални съдби се сблъскват лекарите от амбулаторната практика, ако обслужват десетки болни, болшинството с Covid-19.
Нерядко цели семейства попадат в спешна нужда от болнично лечение, възрастни хора, които са безсилни да се погрижат един за друг, чакащи с часове да им бъде оказана медицинска помощ, без връзка с външния свят, при липса на легла, с едната надежда в лекаря, който се е отзовал.
Проф. Коста Костов: Да вадиш кокоше яйце от патешка трътка е странен български научен метод
На мен няколко пъти ми се налагаше да се погрижа за няколко души от едно и също семейство, за които намерих легла в различни болници, без възможност за комуникация между тях и останах единствената им надежда за връзка (и утеха) помежду им.
Освен здравни, епидемията отключи и психо-социални проблеми, които са уникални за нашата медицинска практика. Необходими са всички професионални умения, усвоени в годините, цялото търпение и емпатия към съдбата на всеки болен, сам по себе си единствен и уникален, за който едната надежда са общопрактикуващите лекари или лекарите, до които имат непосредствен достъп.
Днес колегите от общата, извънболнична практика са по-необходими от когато и да е, защото са първото упование за изцеление. Мнозинството от тях са посветени на пациентите си и изпълняват задълженията си. При десетките телефонни разговори, които провеждат с болни и уплашени, не е изненадващо, че връзката с тях е трудна и често закъсняла. Убеден съм, че болните получават подкрепа от колеги на всички нива – лични лекари, специалисти от различни специалности, приятели и близки на семейството. Поради невъзможността да се стигне физически до всеки, телефонните консултации са необходим инструмент и са достатъчно ефективни, ако лекарят познава пациента с всичките му здравословни проблеми.
ТУБЕРКУЛОЗАТА – ВЕЛИКАТА АКТРИСА, КОЯТО НЕ ЖЕЛАЕ ДА СЛЕЗЕ ОТ СЦЕНАТА
Предоставянето по телефона на достатъчно лабораторни данни и щателно взета анамнеза с характерни симптоми, дори при липса на актуален рентгенов образ, позволява поставяне на работна диагноза и назначаване на терапия в повечето случаи.
Много от нас притежават и мултифункционални мобилни телефони по които могат да се изпращат и рентгенови образи, даващи още по-пълна картина за състоянието на пациента. В настоящата епидемична обстановка, в която над 95% от пациентите с респираторни симптоми са инфектирани със SARS-CoV-2, предимство за преглед трябва да имат онези болни, при които се подозира алтернативна диагноза или усложнено, атипично протичане, за да получат адекватна и навременна диагноза и терапия, както и навременна хоспитализация. В тази епидемична обстановка, при мнозинството от пациентите с изразена симптоматика се касае за лека или умерено-тежка форма на Ковид-19 и без преглед до леглото на болния, при отчитане на полза/риск, може да се стартира терапия дистанционно, при периодичен контрол на ефекта.
Прегледът няма да промени съществено поведението и терапевтичния протокол при тези случаи, защото в повечето от тях липсва аускултаторна белодробна находка, както в класическия слоган за „атипичните“ пневмонии, завещан ни от старите автори: „Много се вижда, малко се чува“. Повечето параметри за терапевтично поведение са обективни и имат своето цифрово изражение – ниво на кислородна сатурация, дихателна честота, характеристика на рентгеновия образ… Единствено задухът е субективен, но при постоянен и тесен контрол също може да бъде оценен обективно, като за целта има и съответни скали за оценка на задуха и данни от пулсоксиметъра. Разделителната линия и основният проблем е във внимателното изключване на алтернативна диагноза (инфаркт, инсулт!), улавяне на точния момент за хоспитализация и/или промяна в терапията, когато Ковид-19 пневмонията премине в тежка фаза и се нуждае от болнично лечение.
Опитът ми с десетки, вероятно станали вече стотици болни, за които съм се погрижил в течение на целия период на епидемията ме убеди, че близкият контрол на болния през телефонен контакт (пациенти извън София, или в карантина), може да бъде ефективен и болните да бъдат успешно контролирани, ако имат наличен пулс-оксиметър и споделят адекватно състоянието си или това на близките, за които се грижат. По този начин, в тази епидемична обстановка и наплив от нуждаещи се, опитните лекари успяват да се погрижат за голям брой болни и да бъдат достъпни за тях, без да се налага да осъществяват физически контакт.
Вероятно тази пандемия ще даде тласък на формите за дистанционни консултации и терапия, които, осъществени от опитен лекар, могат да бъдат ефективни при този нарастващ дефицит на лекари.Пазете лекарите и всички останали медици, защото са единственото, на което можете да разчитате в момента и ако те не получат вашата подкрепа, скоро ще загубите и тях.
