Пандемията разкри една неработеща и недофинансирана система, крепяща се на добрия морал на лекарите

В три последователни дни LexMedica News се опита да представи влиянието, което коронавирусната епидемия оказа върху здравеопазването и образованието – двете най-засегнати сфери на обществения живот в момента, през погледа на трима студенти от различни курсове и университети в страната. Що е то обучение онлайн, за специалност, която няма дори задочна форма на обучение и доколко чувствителни са студентите към призивите за съпричастност и доброволчество.

Катрин Майсторска, 2 курс медицина, МУ София

– Как се учи медицина онлайн?

– Практическите упражнения се провеждат, колкото се може адекватно, като изключим 1-2 предмета. Всичко останало, поне за втори курс, е напълно възможно онлайн. А някои упражнения са дори по-удобни онлайн. Със сигурност е по-добра подготовката от миналата година, но много зависи от катедра до катедра. Някои успяват успешно да преподават лекции и упражнения, други не толкова.

– Пълноценно ли едно такова обучение? Дали не трябва да се презапише годината?

– Не мисля, че трябва да се презаписва. Достатъчно дълго и проточено е обучението по медицина. Всичко може да се навакса лятото, стига да има желание и от двете страни, разбира се.

– Получаватели достатъчно знания и подготовка при тази форма на обучение?

– За такъв начален етап от обучението е твърде относително да кажем дали се чувстваме подготвени. Отново за някои предмети е напълно достатъчно и съм спокойна относно взетия материал, но други будят известно притеснение. Като цяло бих казала, че се справят.

– А изпитите как минават?

– В моя университет няма онлайн изпити, но смятам, че е по-лесно да се вземе онлайн изпит, отколкото присъствен и това включва много фактори – преподавател, материал, обем на изпита, трудност, колко притеснителен е даден студент. Определено ще липсва това особено чувство да си лице в лице в преподавателя.

Стажант–лекар: Категорично не подкрепям онлайн обучение за повече от един семестър

– Какво според Вас не достига? Какво бихте препоръчала за подобряване на обичението?

– В някои аспекти университетът се справя добре. Лекциите са много по-добре онлайн, защото всичко се чува много по-ясно и го няма този шум, както е в една зала. Упражненията, които изискват практическа част, могат да се организират в рамките на цялата седмица всяка група да мине дори за 30 минути и да види, каквото е необходими. Оттам нататък няма нужда от повече. Стига да има добра връзка и интернет, упражнението се провежда нормално и материалът се взима. Друг въпрос е до каква степен студентът има мотивация да чете.

– А доброволчеството? Какво мислите за него? Бихте ли се отзовала на призива?

– Бих се включила, ако има заплащане. Не ми се иска да е така, но по друг начин няма да се оцени трудът на лекаря. Безплатният труд, особено в това време, е немислимо. Не трябва никой да се съгласява да работи без пари и то точно тогава, когато лекарският труд е най-нужен. Чувствам се морално задължена към крайно изтощените лекари, но не ѝ към здравната система, която доказа, че не е неспособна да се справи.

– С какво бихте можете да будете полезна като доброволка със сегашните си знаия и опит?

– За обучението, което имам до този момент и знанията, които съм придобила на стаж, бих казала, че се чувствам подготвена да помогна на лекаря за определена манипулация. На по-високо ниво знанията на второкурсник не стигат дори да има най-голямото желание на света да помага.

– Категоричноио споделихте, че не бихте работила без заплащане. Друди претеснения нямате ли?

– Единственото, което ме притеснява, е че за пореден път трудът на лекарите ще бъде недооценен. Търсят се младите студенти, а същевременно се прави всички възможно, за да се изгонят от държавата. Нормално ли е човек учил 6 години да получава под минималната работна заплата и то вършейки не каквото ѝ да е, а спасявайки човешки живота?

– Научи ви Ви все пак на нещо пандемията?

– Пандемията показа мръсните ризи на неработещата ни, слабо заплатена система, крепяща се на добрата съвест и морал на лекарите. Ще платят еднократни бонуси, ще осигурят защитно облекло, но когато цялата ситуация се успокои, работата и саможертвата ще бъде забравена.

Студент: Притесняват ме изпитите онлайн