Студент: Притесняват ме изпитите онлайн
Пандемията, ограниченията и новите реалности, с които тя бележи всички сфери на живота ни, но най-вече медицината и здравеопазването. Дистанционното обучение и доброволчеството през погледа на трима студенти от различни курсове и медицински университети в страната. (Част II)
Георги Нанов, студент по Медицина, 6-ти курс, МУ – Пловдив

– Как приехте заповедта на Министъра на здравеопазването за преустановяване на присъственият учебен процес в такава специалност като медицината, за която дори мисълта за задочно обучение звучи като виц?
– Много съм доволен от онлайн обучението, въпреки че в началото ми липсваше присъственото. Университетът се подготви много бързо и се справи отлично.
– Значи нямате забележки?
– Единственото, което не харесвам, са онлайн изпитите, защото поне за мен са по-трудни от присъствените, а и освен това винаги съществува рискът от техническа неизправност. Например: ако камерата спре да работи по време на изпита, той не се признава.
За мен бяха по-трудни от присъствения формат. Освен това, за всеки онлайн изпит се надявах да не стане някаква авария – дали с ток, дали с интернет – защото времето на почти всеки изпит беше ограничено и човек не можеше да си позволи да го губи, докато се бори с техниката.
– А практическите упражнения?
– Виртуалните са ползезни колкото и присъствените, с тази разлика, че не можеш да пипнеш пациент, но въпреки това се стараеха максимално да ни представят клинични казуси.
Единствените, които са ощетени и то значимо от онлайн обучението, са студентите по дентална медицина, особено тези, които работят с пациенти. За тях онлайн обучението е невъзможно.
– Минавала ли Вие през ум мисълта, че при такова обучение и практическа подготовка годината е изгубена и трябва да се презапише?
– Не. Държавата има нужда от кадри и не може да си позволи да отложи дипломирането им.
– Чувствате се подготвени и уверени да започнете работа?
– Да. Но дори и да сме изпуснали нещо, мисля че може да бъде наваксано.
– Ако зависеше от Вас, какво подобрения бихте внесъл за оптимизиране на учебния процес?
– Честно казано – не.
– А доброволчеството? Вдъхнови ли Ви призива за включване в работата на болниците?
– Към момента се въздържам, но бих. Чувствам го като морално задължение, но също така помня деня, когато медицината беше обявена за неприоритетна специалност.
– Какво Ви възпира? Заплащането, дали ще се признава за стаж, защитни облекла, отговорност за дейността, която ще извършвате, както и за нейния обем и естество, чисто юридическото предизвикателство от извършваната дейност?
– Притеснява ме, че ще трябва да огранича силно контактите с близки за мен хора. Стажът се признава, заплащането е добро, защитни облекла се осигуряват. От това, което съм чул от колеги, е че винаги има кого да попиташ, ако се притесняваш за нещо, така че ако човек е предпазлив, не би трябвало да има юридически проблем.

Стажант–лекар: Категорично не подкрепям онлайн обучение за повече от един семестър
1 Отговор
[…] Студент: Притесняват ме изпитите онлайн […]