Стажант–лекар: Категорично не подкрепям онлайн обучение за повече от един семестър

Коронавирусът, със скоростта на разпросранението, устойчивостта и „потайността“ при предаването си, постави пред сериозно изпитание всички сфери на обществото, но най-много образованието и здравната система.

Последвалите мерки за ограничаване на разпространението на епидемия включиха дистанционното обучение и за медицинските специалности, които никога не са имали дори задочно обучение.

Със заповед на Министъра на здравеопазването се преустанови присъственият учебен процес, но се допусна осъществяванео на практическите упражнения, които не могат да се осъществяват от разстояние в електронна среда – практическите упражнения по клинични дисциплини, учебната практика (клиничен стаж), преддипломния стаж и държавните изпити на студентите по регулирани медицински професии от професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Здравни грижи“, както и държавните изпити за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, (при стриктно спазване на мерките за превенция и контрол на инфекциите съгласно Наредба № 3 от 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции.)

В дистанционното обучение, част от студентите „видяха криза“, докато част от университетите и преподавателите „видяха възможност“ особено за усвояване на евро-средства.

Последва и друго – студентите по медицина, които само преди година Европа постави в групата „неприоритетните специалност“ и ги „отряза“ за т. нар. европейски стипендии, бяха „привикани“ като доброволци за борба с Ковид.

LexMedica News, без да коментира как и на какво основание студентите могат да се включат в борбата с Ковид-19, в три последователни дни ще ви представи гледните точни на студенти от различни курсове в медицинските университети в страна за плюсовете и минусите за обучението в новата обстановка, както и условията, при които биха се влючили като доброволци.

Мадлена Карамитева, 6-ти курс Медицина, МФ към Тракийски университет – Стара Загора

– Какво смятате за онлайн обучението?

– Категорично не подкрепям онлайн обучение за повече от един семестър.

За мен онлайн обучението беше през посления семестър на пети курс. Практическите упражнения се провеждаха под различни форми – казуси с клинични случаи, тестове, видео разговори.

Смятам, че наваксването с материала и най-вече придобиването на практически умения би било доста трудно. Та нали лекарската професия се основава на контакта с пациентите?

– В такъв случай дали не трябва да се презапише годината на стажа, и ако стане, за чия сметка ще е?

– Не мисля, че година трябва да се презаписва. Студентите по Медицина са достатъчно интелигенти и упорити, за да се справят с условията и предизвикателствата, пред които са поставени. Би било добре да имат възможност да се наваксат практическите дейности по време на летния си стаж, когато се надявам ситуацията с COVID-19 да изглежда по-оптимистично.

– До каква степен един студент по медицина, особено стажант-лекар, може да се подготви при дистанционно обучение?

– Определено не можем да сравним присъственото обучение с дистанционното. Живият контакт с преподавателите, колегите и най-вече пациентите не може да бъде заменен посредством онлайн платформа. Въпреки това, всички дружно положихме доста усилия, за да се осъществи възможно най-качественото обучение за нас в тази ситуция.

Плюс е, че имахме постоянен достъп до множество и разнообразни материали, какъвто преди не ни е предоставян. Винаги сме обсъждали с колегите помежду си, че за нашето израстване и развитие най-голяма отговорност носим самите ние, така че е много важно студентите да не забравят отговорността на нашата професия и да не неглижират обучението си, било то само онлайн.

– А изпитите? Доколко обективни могат да са те онлайн?

– Моето мнение е, че онлайн изпитите успяха максимално да се доближат до същността на един присъствен изпит.

Аз лично положих равностойни усилия при подготовката си за онлайн изпитите и получих очакваните резултати.

– Ако зависеше от Вас, какво бихте предложила за подобряване на новата форма на обучение?

– Разбира се, винаги има накъде да се подобрява. Според мен обаче не е възможно осъвършенстването на онлайн обучението до такава степен, че да измести присъственото обучение.

– Вие сте така да се каже на финалната права на обучението си, стажант-лекарс те. Какво мислите за призивите за доброволчество? Бихте ли се включила? Моралът или реалните знания и опит надделяват в тази ситуация?

– За момента се въздържам от доброволстването, а дали бих се включила, отговорът е „да“. Да, изпитвам угризения, когато всеки ден чувам и виждам, как медицинските специалисти изнемогват и наистина се нуждаят от помощ, но от друга страна – дали студентите и стажант-лекарите са най-подходящите хора за борба с Ковид-19, с малкото опит и изпити за взимане?

През 2016 година нашата специалност беше обявена за неприоритетна, с което загубихме правото си да получаваме европейска стипендия, като аргумент – държавата ни няма няма нужда. Дали правителството е на това мнение сега?

Морално угризение? Не знам… А дали ще бъде оценено по достойнство доброволческото дело? Егоистично ли е да не искаме да се изолираме от близките си, за да спасяваме системата, която не иска да ни спаси? Мисля, че отговорих на въпроса.

– Какво още ви притеснява в доброволческия апел?

Притесненията ми са свързани най-вече със страх – страх от това, че подлагам всички мои близки на риск. Юридическата неуреденост на дейността – спира ме фактът, че се изисква трудов договор, а това е обвързващо, а на това ниво за мен по-важно е да положа успешно изпитите си и да стана пълноправен лекар.

– Пожелаваме Ви го.

Панайотка Панайотова