Доболнична ковид-помощ: Многофункционални ковид-структури извън ДКЦ-тата и финансирани от държавата

– Д-р Павлова, готова ли е доболничната помощ да извърши това, което се изисква от нея в борбата с епидемията от Ковид-19?

– Няма да коментирам дали и до колко са основателни упреците към ИБМП по отношение участието в диагностиката и лечението на Ковид пациенти, но без съмнение управляващите пропуснаха времето за подобряване на организацията и инвестиране в инфраструктурата на извънболничната помощ, с цел повишаване ефективността на дейността в условия на Ковид.

Познавайки условията в ЛЗ за ПИМП и СИМП (помещаващи се често в една сграда, с общи коридори и чакални), за да се постигне:

– разделяне на потоците пациенти с и без Ковид;

– бърза диагностика на заболелите;

– по-добър контрол върху здравословното състояние на пациентите на домашно лечение;

– минимизиране риска от заразяване на медиците от ЛЗ за ИБМП;- намаляване натиска върху болниците:

– трябва да се създадат самостоятелно обособени многофункционални ковид-структури (МКС).

– Какво трябва да включват тези системи според вас?

– Първо да поясня, че тези структури бъдат извън работещите ДКЦ-та и да се финансира от държавата, а не от НЗОК или общините, защото не всички имат възможност. В тези структури трябва да се ползват иновативна подходи, каквато е телемедицината и осигуряване на амбулаторни вливания. По-конкретно бих посочила следното:

– на първо място лекарски кабинет за преглед (аускултация, пулсоксиметрия, измерване на температура и кръвно);

– извършване на бързи антигенни тестове (признаването им при положителен резултат и налична симптоматика, а при отрицателен и симптоматика- насочване към PSR);

– кугел за рентгенова диагностика;

– център за дистанционно наблюдение на пациентите у дома, чрез прилагане възможностите на телемедицината (пример Полша, Италия, Германия и др., 24 часово проследяване на температура, пулс, сатурация и ЕКГ. И тук акцентът е върху дистанционното наблюдение – спокойствие и сигурност за пациента, обективна, а не телефонна преценка по субективни оплаквания.

– И разбира се, добра организация?

– Да. При влошаване на състоянието, автоматично се включва алармирмиращ сигнал в наблюдателния център – в жълт или червен цвят. Медицинското лице подава информацията към ЦСМП при червен сигнал); леглова база за амбулаторно лечение и вземане на кръв за изследвания (два пъти дневно венозни вливания); връзка с личните лекари, ЦСМП, координационния център за хоспитализации.

– И какво още?

– Всичко, което казах плюс осигуряването на необходимите човешки ресурси изисква ясни правила и значителни финансови средства, осигурени от европейското подпомагане на държавата. Медицинските кадри следва да работят само в тези структури при наличие на достатъчно по количество и ефективни ЛПС, качествено работно облекло, засилен дезинфекционен режим на работното място и фарантирано видоко заплащане. Всичко друго ще бъде с минимален и дори съмнителен ефект, само за отчитане на дейност.

– Според вас за какво заплащане иде реч?

– Възнагражденията следва да са твърди в порядъка например 1000 лв за санитари, 2500 за медицинска сестри и 3500 лв. за лекари.

– Вашите пожелания в този ред на мисли?

– Да не допускаме превръщането на ДКЦ-тата в инкубатор на Ковид зараза, така както се случи с част от болниците. Има огромен брой пациенти с други заболявания, които разчитат на лекарите от СИМП.