Ковид-зоните в ДКЦ-тата –добра идея, но с ограничена възможност за реализация
С д-р Галинка Палвова, управител на ДКЦ – 5 във Варна и бивш чален на БЛС, разговаряме за ролята на извънболничната помиощ в борбата с епидемията от Ковид-19.
–Д-р Павлова, как посрещате призива за по-активно включване на доболничната помощ в борбата с епидемията?
– Най-напред бих искала да кажа, че неприемам обидното говорене на отговорни лица от типа на „крайно време е да се включат лекарите от извънболничната помощ и ДКЦ-тата“. Това показва подценяване и непознаване дейността на специалистите, както и реалното състояние на нещата.
– Значи не приемате обвинението за „абдикация на първата линия“?
– С цялото ми уважение към ОПЛ, но те консултират пациентите (суспектни за Ковид без направен тест) по телефона и ги насочват към съответния специалист. Чести са случаите (3-4 дневно) на обратна връзка за положителен тест на вече прегледани пациенти.
Знаем, че два дни преди поява на симптомите, заразоносителят е опасен за околните. В този ред на мисли, всички работещи в ДКЦ-тата, преглеждайки пациенти с хронични или остри заболявания, реално са на първа линия.
– Кои специалисти са в най-голям риск, според Вас?
– Най-висок е рискът от заразяване за медиците в клиничните и рентгенови лаборатории, кабинетите по оториноларингология, терапевтичен и най-вече пулмологичен. Големият брой болни медици, работещи в ЛЗ от СИМП го доказва.
50 ковид-зони и по 1000 лв. на лекар, лекувал заразен – опит за овладяване на ситуацията
– Идеята за ковид-зони в ДКЦ-тата? Вие готови ли сте?
– Идеята за обособени зони на ДКЦ-тата е правилна, от гледна точка на принципа за разделяне на потоците. Но на практика, в повечето ЛЗ това няма как да се осъществи.
– Защо?
– Необходим е отделен вход, кабинет и самостоятелен достъп до рентген. От друга страна, трябва да се акцентира върху недостига на човешки ресурси в ЛЗ от СИМП. Едва около 35-40 % са на първи трудов договор и 80% от тях в пенсионна възраст, често с множество заболявания. Останалите колеги работят почасово в определени дни, защото са заети в болниците.
– Обещаните 1000 лв. достатъчен стимул ли са за решаване на кадровия въпрос?
– Съобщените 1000 лв. за работещите в тези обособени зони не биха решили проблема с дефицита на кадри.
Каза се, че тази сума е допълнително към обичайното трудово възнаграждение. За да бъда разбрана, ще дам пример от ДКЦ-то, на което съм управител. Ако пулмологът работи в обособената зона, то той няма да преглежда останалите пациенти, които нямат Ковид заболяване. От това следва, че няма да отчете направления пред здравната каса за извършени прегледи, няма да има приходи от платени в брой консултации и съответно ще получи само основна заплата, която в повечето ЛЗ е равна на минималната в страната.
– А има ли намаление на броя на пациентите? Избягват ли прегледи от страх да не се заразят с коронавируса? Ака е така, как се отразява на финансовото състояние на ДКЦ-то?
– Да, има намаление на пациентопотока, поради страх от заразяване с Ковид, затова и финансовите постъпления в търговските дружества са намалени с около 40%. Доплащането от здравната каса до 85%, отнесено към януарската заработка, не осигурява достатъчен ресурс за да посрещнем увеличените разходи за ЛПС, дезинфектанти и разбираемо доведоха до намаляване на трудовите възнаграждения и негодувание сред екипите. Това напрежение се засилва от разделението в съсловието, продиктувано от избирателното посочване на правоимащите да получат допълнителните 1000 лв.
Намираме се в ситуацията, за която предупреждаваеше ген. Мутафчийски
Всичко това, създава сериозни трудности за превръщането на една идея в работещ механизъм.
– Да се върнем пак на ковид-зоните…
– За съжаление създаването на Ковид зони в ДКЦ-тата е добра идея, но с възможност за ограничена реализация.
В телевизионен репортаж за ДКЦ в София, управителят съобщи, че имат необходимите условия, отделен рентгенов апарат и получават помощта на колеги извън ЛЗ. Но колко ще са тези структури? Предстои да видим.
– Вие сте човек с опит, ако зависеше от Вас, какво още бихте направили, за по-успешна борба с епиденията?
– Ще си позволя да споделя мнението си, че освен всичко което се прави, спешно са необходими: 1. масово прилагане и признаване резултатите на бързите антигенни тестове, още в кабинетите на ОПЛ и 2. въвеждане на дистанционно наблюдение на здравословното състояние на пациентите (температура, пулс, сатурация, ЕКГ) на домашно лечение, чрез изграждане на центрове за телемедицина.
Всичко това, създава сериозни трудности за превръщането на една идея в работещ механизъм.
За съжаление създаването на Ковид зони в ДКЦ-тата е добра идея, но с възможност за ограничена реализация.
В телевизионен репортаж за ДКЦ в София, управителят съобщи, че имат необходимите условия, отделен рентгенов апарат и получават помощта на колеги извън ЛЗ. Но колко ще са тези структури? Предстои да видим.
Какво ще стане, когато болниците се напълнят и лекарите са принудени да избират кого да лекуват
Накрая, ще си позволя да споделя мнението си, че освен всичко което се прави, спешно са необходими: 1. масово прилагане и признаване резултатите на бързите антигенни тестове, още в кабинетите на ОПЛ и 2. въвеждане на дистанционно наблюдение на здравословното състояние на пациентите (температура, пулс, сатурация, ЕКГ) на домашно лечение, чрез изграждане на центрове за телемедицина.
