Пълна реформа в системата за психиатричната помощ у нас
Пълна реформа в системата за психиатричната грижа предвижда проекта на Национална стратегия за психично здраве на гражданите на република България 2020 – 2030 г. Проектът е публикуван на страницата на Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане.
По-добър достъп до психиатрични грижи чрез разкриване на структури във всички областни градове; пребазиране и ремонти на държавните психиатрии; по-добро финансиране и заплащане на работещите в сферата; намаляване с 5% на заболеваемостта и смъртността от психични заболявания. Това това са част от целите, залегнали в Стратегия за психично здраве на гражданите на република България 2020-2030 година, публикуван от здравно министерство, чийто общ бюджет възлиза на 626 011 000 лв.
Предвидени са 500 милиона лева за следващите 10 години за подобряване на заплащането в сферата и още 39 милиона лева за ремонт и изграждане на нови структури.
В тази връзка до 2024 година се очаква да бъдат разкрити центрове за психично здраве в 7-те областни центрове, където в момента няма такива – Видин, Монтана, Габрово, Кюстендил, Силистра, Шумен и Перник, а държавната психиатрична болница „Нови Искър“ ще бъде преместена в бивша сграда на Транспортна болница в София.
Една от основните причини за реформата е критиката в доклада на Европейската психиатрична асоциация за психиатричната помощ в България за 2018 г., че „българската система за психиатрично обслужване е „фрагментирана“, което води до липса на приемственост и в последна сметка до нарушаване на човешките права по смисъла на конвенцията на ООН на правата на човека“
Пребазирането ще започне догодина, а крайният срок за промяната е 2024 година, като целта е след 10 години сътраната да разполага с мрежа от дневни центрове за психосоциални услуги, които са в непрекъсната връзка със психиатричните стационарни служби във всяка община. Очаква се да се разкриват малки стационари с по 30- 40 легла на всеки 150 000 души население. Те ще поемат спешните състояния и ще са в непрекъсната комуникация с мрежата от дневни центрове и амбулатории за психично здраве. Целта е психиатричните грижи да се концентрират в общността, като болничните легла трябва да отстоят на разстояние не повече от 30 мин. път от дома на потребителя. На всеки 150 000 души следва да се осигурява пълен цикъл от услуги – болнични, извънболнични и рехабилитационни. Средният брой на стационарните психиатрични легла в един район на обслужване ще бъде между 50 и 75. Предвижда се финансирането на психиатричните грижи да остане както сега – основно от държавния бюджет, а не през здравната каса, но тепърва да е на база оценка на качеството.
За преодоляване на огромния проблем с липсата на кадри се предвижда ръст на заплащането. До 3 години заплатата на начинаещ лекар трябва да е 2000 лева, на лекар със специалност – 2500 лева, на медицинска сестра – 1200 лева, а санитарите да получават поне 20% над минималната работна заплата. След това ежегодно възнагражденията трябва да растат над това ниво. В момента психиатрите у нас са 500, от които едва 22-ма – детски, което е крайно недостатъчно, особено на фона на последните данни, според които 14 на сто от българите имат пожизнени психически заболявания. Разгледан е и проблема с дисбаланса между отделните професионалисти – психиатри, социални работници, психолози, медицински сестри, санитари и друг персонал. На практика в системата доминират лекарите, а кадри за мултидисциплинарни екипи почти няма, което е пречка за рехабилитазията и ресоциализацията на пациентите.
За догодина, освен старта на преместването на държавната психиатрия от Нови Искър в София, е предвидена и оценка на потребностите от психиатрична помощ, с която да се създаде база данни. Тя ще се финансира с 55 000 лева по ОП „Развитие на човешките ресурси“. През 2021 година трябва да има въведена методика за оценка на качеството – и в стационарните, и в амбулаторните грижи, а също и в услугите в общността – дневни центрове и защитени жилища, въз основа на която да е и плащането за тях.
В стратегията се припомня и че в момента у нас за психично здраве се отделят едва 2% от публичните пари за здраве, или около 100 милиона лева годишно за стационарни грижи.
