Без любов и състрадание: защо студентите по медицина губят емпатия към пациентите

Над 10,7 хиляди студенти – първа-четвърта година – в американските медицински университетиа, са участвали в онлайн проучване по скалата за емпатия на Джеферсън и въпросника Зукерман-Кулман за измерване на различни черти на личността. Проучването, публикувано в Academic Medicine, показало, че по-голямата част от тях губят съпричастност към пациентите след завършване на предклиничния етап на изследване (1-2 години) и с началото на клиничния стадий (3-4 години), когато броят на личните контакти на студенти с пациенти значително нараства.

Водещият автор на изследването е професорът от университета в Джеферсън Мохамадреза Хоят, който през 2001 г. разработи скалата на емпатията на Джеферсън, за да измери нивото на съпричастност в медицинските специалисти, студенти и кандидати за медицинско училище. Самият професор описва съпричастността като „предимно когнитивно качество, което включва разбиране (за разлика от усещането) на страданието, усещанията, страховете и идеите на пациента, съчетано със способността да се предаде това разбиране и намерение да се помогне на пациента“.

През този период (1-2 година и в началото на клиничния стадий – 3-4 година), според авторите на изследването, е имало „статистически значим спад в показателите за съпричастност“.

„Докато студентите напредват през медицинско училище, вие очаквате тяхното съпричастност към пациентите да се подобри, но очевидно това не е така“, каза проф. Хоят.

Учените са констатирлиа също, че студентите от женски пол са по-склонни към съпричастност, отколкото техните съученици от мъжки пол. Освен това разлики са констатирани и според расата: афро-американските студенти са постигнали по-висока емпатия от бялото, а бъдещите азиатски медицински специалисти бяха най-човеколюбиви.

Трябва да се отбележи, че съпричастността сред студентите по медицина и практикуващите лекари продължава да бъде сериозен обект на изследвания в целия свят. Така учените от Ярославската държавна медицинска академия (Русия) са оценили нивото на съпричастност сред студенти от педиатричен и медицински факултет, за да оценят тяхната комуникативна компетентност. В резултат на това е установено най-ниското ниво на съпричастност сред студентите от 6-и курс на педиатричния факултет.

Според авторите на изследването, причините за променя отношението на студентите към пациентите са свързани нарастване на професионалното отношение към извършваната дейност:

„Това ниво на съпричастност според нас се обяснява с факта, че за ефективната професионална комуникация най-важното е не постоянната и насилствена съпричастност с пациента, а притежанието на„ когнитивна емпатия “и„ ефективна емпатия“, т.е. За да се постигне ефективна комуникация, не е необходим твърде висок показател за съпричастност, в противен случай решението на други задачи от медицинската практика ще бъде трудно, а понякога дори и невъзможно“, пишат авторите на изследването.