Коронавирусът е достатъчно стабилен, за да бъде създадена ваксина
Към момента коронавирусът, причиняващ Covid-19, е достатъчно стабилен, за да позволи създаването на ваксини и лекарства. Това коментира пред БНР вирусологът от Българската акдемия на науките проф. Радостина Александрова.
В момента учениете се надпреварват не толкова помежду си, отколкото с времето. Много от ваксините, по които се работи са на финалната права. но все още нямаме сигурни доказателства, че ваксината ще бъде готова до края на годината дори в следващата една година, смята проф. Александрова.
Що се отнася до регистрирана от Русия ваксина и опасенията, че може би не е достатъчно надеждна, проф. Александрова изрази убеждение, че учените по света в никакъв случай не биха рискували да допъснат недостатъчно проучена и криеща рискови ваксина. Дори Агенцията по храните и лекарствата в САЩ „в началото, чисто административно облекчи процедурите“.
В момента съществуват повече от 165 ваксини, от които 27 в клонични проуучвания и ние не можем да бъдем напълно сигурни в нито една от тях, коментира проф. Александрова и успокои, че има надежда, тъй като вирусът е сравнително устойчив.

„За разлика от всички РНК-съдържащи вируси, той е много по-стабилен. Едно много голямо проучване, което приключи наскоро и анализира данните за вирус, изолиран от над 48 хиляди души – това са над 48 хиляди генома, показа, че вирусът е сравнително стабилен. Да, в него има мутации, няма как да няма, но така или иначе той е достатъчно стабилен, за да не създава към момента проблеми нито за създателите на ваксини, нито за създателите на лекарства, нито пък за диагностиката.“
За момента ситуацията е спокойна, изменчивостта на вируса е двойно по-бавна от тази на грипния вирус, посочи Александрова в предаването „Преди всички“. Разработващите ваксини се насочват към по-устойчиви, по-консервативни структури във вируса, подчерта тя.
„И второ – много от тях се стремят да създадат, образно казано, една базова ваксина, в която при необходимост точно онази част, която е ключова за имунния отговор, в която ако настъпят промени, може да бъде заменена с тази, която е актуална.“
Има данни, че изменения в човешки гени могат да предопределят по-тежко протичане на клиничната картина. Това би могло да бъде една от обясненията защо млади и здрави хора могат да се окажат в интензивните отделения, каза още проф. Радостина Александрова.