Притесненията на пациентите, че могат да се заразят, отивайки в лечебно заведение, са категорично необосновани
Има няколко съществени физиологически нарушения, до които COVID-19 води, не поради някакво въздействие на самия вирус, а по-скоро като реакция на нашия организъм – намаляване на кислородното съдържание, повишена склонност към тромбообразуване, повишена склонност към възпаление или т.нар. възпалителна буря – една тригерирана реакция на нашия имунитет. Това сподели в ефира на БНТ кардиологът проф. Иво Петров.
„Още в началото забелязвахме известно разминаване между намаляването на вирусното число и покачването на възпалителните и тромботичните усложнения, което в страни с много повече случаи от нас се доказа. Тези, които по-тежко преживяват инфекцията, имат такива последващи нарушения, които нямат връзка с числото на вируса“, обясни професорът.
Според проф. Петров по време на епидемията станахме свидетели на много гръмки изказвания относно полезността или вредата на едни или други терапевтични средства и по тази причина той се въздържа да посочи някое от тях като реално даващо ефект.
„Ние знаем, че нямаме специфично антивирусно средство срещу COVID-19 и най-вероятно така ще бъде. В нашия опит ние използваме едно класическо средство, което е отдавна познато, но което се оказва доста ефикасно в ранните фази на заболяването и това е йонизиране на въздуха, йонизиране на водата. И неслучайно започнаха да излизат и международни ръководства за обеззаразяване на средата. От тази гледна точка ние в България разполагаме с едни от най-добрите средства благодарение на един от най-големите изобретатели на нашето съвремие – проф. Ганев, и аз смятам, че трябва да се обърне повече на внимание на такива средства, които биха могли да защитят огромни групи от хора“, обясни кардиологът.
Професорът заяви, че вече е ясно, че има после-ефект на инфекцията. „Дори в България станаха популярни някои случаи, включително и на колеги, които бяха изписани от болницата негативирани по вирус, а се оказа след това, че имат усложнения, някои за съжаление фатални в по-късната фаза. Трябва много да се внимава както от клинична, така и от лабораторна гледна точка“, каза проф. Петров.
Натрупаните категорични данни за лабораторните показатели, които трябва да бъдат проследявани от гледна точка на започващия тромботичен процес и от гледна точка на заплашващия възпалителен процес, би трябвало да бъда обобщени, анализирани и използвани с практическа насоченост.
„За съжаление сърдечносъдовите заболявания са един от таргетите и хората, които имат сърдечносъдови заболявания, се оказва, че при тях смъртността на заразените е най-висока“, коментира кардиологът. Той отрече сърдечносъдовите заболявания да са предпоставка за инфекция. Но допълни, че тези, които имат изходно сърдечносъдово заболяване и са заразени, имат по-голям риск, защото са по-податливи и на тромбообразуване, и на възпаление, и на намаление на кислорода в кръвта. Трябва да има лабораторни изследвания 2 седмици и 4 седмици след прекратяване на активната инфекция. Също така да се проследява и клиничната картина – ако пациентът отново получи задух или има кашлица, явно нещата не са на добре, това са характерните за намаление на кислородното съдържание симптоми“, категоричен бе проф. Петров.
Проф. Петров сподели още, че според него епидемията е станала повод и за доста на брой болезнени изводи. Станало е ясно например, че през март и април 30%-40% от острите кардиологични случаи не са потърсили помощ, а по-късно са били необходими още месеци, за да бъдат те обхаванати с толкова необходимата им медицинска помощ. Закъснелият контакт между лекар и пациенти се е дължал на определени причини, каквато например е стръхът на болния да търси лекар, а също и липса на достатъчно предпазни средства за медиците. Затова и вече са разработени препоръки за поведение, които да се прилагат в подобни ситуации.
Проф. Петров бе категоричен, че притесненията на пациентите, че могат да се заразят, отивайки в болница и в лечебно заведение изобщо са категорично необосновани. По думите му болничната среда е абсолютно сигурна и безопасна, защото там мерките за дезинфекция са ежеминутни и ежечасни. Трябва обаче да се избягват зоните със струпвания на много хора. Не по-малко важно е да се мисли за електронното здравеопазване, защото само при наличието на такова хората няма да бъдат принуждавани да се трупат в чакалните и да чакат за едно направление или рецепта, посочи той.
„Въпреки че има съпротива, електронното здравеопазване трябва да бъде въведено, дори ако е нужно – да бъде системмо наложено“, каза кардиологът.
