Най-интересните факти за нашия мозък

22 юли е Световният ден на мозъка, който беше създаден от Световната федерация по неврология за повишаване на осведомеността за значението на мозъчното здраве. Представяме ви някои от най-интересните факти за това как работи най-мистериозният орган на човешкото тяло, който все още оставя много загадки на учените.

Митът е, че мозъкът използва само 10% от капацитета си – един от най-разпространените, приписван на различни учени, дори на Алберт Айнщайн. Според една версия този мит се е появил поради неразбиране на невробиологичните изследвания в края на 19 и началото на 20 век. Има и много погрешни схващания, че човек може да използва „неизползвани“ области на мозъка и да развива суперсили, но тази идея се поддържа от писатели на научната фантастика, а не от научната общност. Неврологът Бари Гордън нарича този мит „нелепо недостатък“, добавяйки: „Ние използваме практически всяка част от мозъка и те са активни почти през цялото време.“

Размерът на мозъка не влияе на менталната способност
Човешкият мозък тежи от 1000 до 2000 грама, което е средно 2% от телесното тегло. В същото време мозъкът на мъжете е „по-тежък“ от този на жената, средно със 100-150 грама повече. Въпросът дали умствените способности на човек зависят от масата на мозъка е спорен и дори спекулативен въпрос от дълго време. Няма обаче научни доказателства за тази връзка. И така, мозъкът на Иван Тургенев тежеше 2012 грама, а мозъкът на Анатол Франция – 1017 грама. Освен това най-тежкият мозък – 2850 грама – е открит при човек, страдащ от епилепсия и идиотия.

Учени от Вашингтонския университет откриха, че масата на мозъка на Хомо Сапиенс, който е живял в Африка преди около 200 хиляди години, е сравнима с мозъка на съвременен човек, но по това време не са се случвали интелектуални пробиви.

Работата на този орган не спира нито за минута, освен това в съня мозъкът е още по-активен, отколкото по време на будност. Докато спим, мозъкът може да взема решения, да сортира спомени, да изгражда асоциативни връзки, включително между несвързани неща и явления, така че често най-ценните идеи идват насън или при събуждане. Менделеев се отнасяше с известна ирония към легендата, че сънува масата на химическите елементи насън, но никога не я опровергава. Теоретичният физик Нийлс Бор увери, че е създал планетарен модел на структурата на атомите под впечатлението от мечтите си.

Защо трябва да спим толкова дълго всеки ден? Факт е, че по време на делта фазата на съня мозъкът регулира и възстановява функциите на всички органи. Възстановяването на цялата хормонална част става именно насън. Така че, ако искате да спите, защото „мозъкът ви е уморен“, наистина сте уморени и цялото ви тяло трябва да се рестартира.

Модата за ранно развитие, когато децата се учат да четат, пишат, преброяват и говорят чужд език възможно най-рано, е изпълнена със сериозни последици за интелекта и психиката на детето. Според директора на Института на човешкия мозък. Наталия Бехтерева, академик Святослав Медведев, човешкият мозък се формира преди 17-годишна възраст, а онези области, които са отговорни за четенето, все още не са развити на 2-3 години. Ето защо, когато дете на три години е принудено да чете и да брои вместо приказки, то използва области на мозъка, които не са предназначени за това, и затова го прави много зле. Това е все едно да направите програма, създадена за съвременен MacBook, пуснат на стар Pentium, казва ученият. Освен това информационното претоварване води до неврози и по-сериозни психични разстройства.

„Детектор на грешките“ – академик Наталия Бехтерева бе една от първите, които направиха предположението, че в човешкия мозък има определен запис на грешки. Заедно с колегите ученият лекува пациенти с болестта на Паркинсон с помощта на електроди, имплантирани в мозъка. По време на тези сесии хората бяха помолени да изпълняват различни задачи и бяха проверени реакциите на различни части на мозъка. Учените забелязаха интересен модел: за всяка грешка в определени точки на мозъка възникна същата мозъчна реакция. В нашия мозък има популации от клетки, разположени в различни зони, и те реагират точно на грешки. Повечето хора дори не подозират за този механизъм, не забелязват как той работи (например не можете постоянно да записвате всяко вдишване и издишване, всяко движение на тялото). Колкото по-стари и по-опитни получаваме, толкова повече информация се натрупва в „детектора на грешки“.