Trombovazim – надежда срещу тромботични усложнения при COVID-19
Пациентите с COVID-19 често имат тромботични усложнения, свързани с образуването на големи кръвни съсиреци в съдове с малък диаметър, чието повлияване е трудно. Развива се явлението патологична фибриногенеза, а традиционно използваните лекарства могат да причинят кървене. Тогава на помощ идва лекарството Trombovazim. Това твърди акад. Александр Михайлович Дъгай* от РАН.

Съществуващите плазминогенни активатори, когато се прилагат системно, не могат да се справят със задачата, без да увеличат риска от фатално кървене. Но има изход от тази ситуация. В Русия е създаден първият в света фибринолитик с пряко действие –Trombovazim. При коронавирусна инфекция са подходящи капсули, които първоначално са били регистрирани като лекарство за венозна недостатъчност. Лекарството притежава тромболитични, противовъзпалителни и кардиопротективни ефекти и практически няма странични ефекти.
Механизмът на тромболитичното действие е свързан с директно разрушаване на фибринови филаменти, които формират основнип „скелет“ на тромба. „Тромбовазимът може да се разглежда като целево лекарство за предотвратяване и елиминиране на тежките последици от респираторен дистрес синдром с коронавирусна инфекция „, твърди Олга Дорохова от РАН.
„За разлика от лекарства като плазминогенни активатори, които бързо унищожават кръвен съсирек, обаче, те са придружени от риск от хеморагични усложнения до фатален изход, тромбовазимът разтваря фибрина в белите дробове по-бавно, отколкото в съдовете, така че би било ефективно да се използва в ранните етапи като профилактика на белодробни усложнения“, твърди Дорохова.
На базата на тези свойства на препарата Министерството на здравеопазването на Русия е разрешило използването на препарата “Off label” – употребата на лекарства за показания, които не са одобрени от държавните регулаторни органи, тоест не са упоменати в инструкциите за употреба.
Очакваният ефект е изразен тромболитичен ефект в органи, засегнати от коронавируса и най-важното – в белодробния паренхим.
–––––––––––––––––––

*Александър Михайлович Дъгай – научен ръководител на Института по фармакология и регенеративна медицина „Е.Д. Голдберг“ – част от „Национален научно-изследователски медицински център“ – Томск – Руска академия на науките“; главен изследовател в Научноизследователския институт по обща патология и патофизиология, доктор на медицинските науки, професор, академик на Руската академия на науките.