Непремерените изказвания станаха толкова категорични и много, че обричат истината на емиграция от местата, където се появят членове на НОЩ
Вчера не остана време да коментирам поредната пресконференция на НОЩ, но днес го правя, защото непремерените изказвания станаха толкова категорични и много, че застрашават истината и я обричат на емиграция от местата, където се появят членове на щаба, смята проф. Коста Костов.
Нека преди това поставя отгоре един слоган: „Резултатите от изследванията не са диагноза, те трябва да бъдат тълкувани от лекуващия лекар в контекста на общото състояние на болния“.
Ето какво чуха ушите ми вчера, което е толкова неприемливо, че не повярвах на очите си, затова няма да го нарека невярно:
1. Позитивните RT-PCR тестове винаги означават активен вирус, т.е., че позитивният на RT-PCR тест индивид е задължително преносител на инфекция. С други думи – няма фалшиво позитивен RT-PCR тест! Няма лабораторна грешка, не бива на RT-PCR теста да се определя „специфичност“, защото тя си е според господата от НОЩ – 100%!
Всеки, който е дал позитивен тест, е обречен на диагнозата COVID-19. Всеки позитивен RT-PCR тест е задължително инфекциозен! Ето това наричам „научно откритие“ и трябва час по скоро да бъде публикувано в любимия на щаба „THE LANCET”, списание, наречено най-авторитетно, но по време на пандемията остана отворено за всякакви научни парадокси и загуби голяма част от своя научен авторитет, както се случи със СЗО.
Защо „THE LANCET” да не публикува и този „научен“ факт, който си е българско откритие, достатъчно абсурдно, за да бъде публикувано, още повече оповестено многократно от член на НОЩ, с дългогодишна практика на лабораторен лекар, който е малко вероятно да прави лабораторни грешки, които не са позволени дори за клиничен лекар като мен. Към публикацията в „THE LANCET” да се приложи и официално предложение, специфичността на RT-PCR теста да бъде закована на 100%!
2. Диагнозата COVID-19 се основава единствено и само на позитивен RT-PCR тест!
С други думи, ако един пациент има категорични клинични и образни данни за COVID-19 пневмония, а резултатът от RT-PCR теста му е негативен, ще го лекуваме за уртикария, нищо, че е със симптоми на тежък генерализиран възпалителен синдром и крещи за интензивно лечение по протокол за COVID-19. Или обратно, ако пациентът е с диария, но има позитивен RT-PCR тест, ще го лекуваме за COVID-19, защото само пациент с позитивен RT-PCR може да има диария, а всички останали имат най-обикновен дрисък, както ни учеше фелдкурат Ото Кац от „Добрият войник Швейк“ на Хашек.
Припомням за общата аудитория, че диагноза се поставя не в лабораториите, а в клиничните звена, защото диагностичната констелация е сложен комплекс от водеща болест (работна диагноза) с придружаващи болести (ако има такива), и един диагностичен тест не е достатъчен, за да построи цялата диагностична констелация.
Както казват мъдрите, заради един арабин не можем да изгорим Арабистан. Това го знае всеки лабораторен лекар и клиницист и същото го пише като стандарт под резултатите от лабораторните изследвания, колкото и позитивни да са те и колкото референтна да е една лаборатория, която уважава работата си: „Резултатите от изследванията не са диагноза, те трябва да бъдат тълкувани от Лекуващия лекар в контекста на общото състояние на болния“
3. Доживях българско лекарство за COVID-19 – ивермектин (Ivermectin).
Оповести го здравният министър. Не можем да не му повярваме. А ние разправяме, че са необходими години. В България са достатъчни само 2 месеца, а другите нека се блъскат с десетилетия. Тепърва ще се прочуем. Как съм проспал последните 45 години и не съм разбрал, че откритото през 1975 година лекарство Ivermectin е българско откритие и вместо да го съхраним за настоящата епидемия от COVID-19, сме го изразходвали за лечение на краста, въшки и разни други паразити. Ветеринарите са виновни, че не издадоха навреме тайната, че животни с краста, лекувани с ивермектин, не се заразяват със SARS-CoV-2. Това откритие е сензация, достойна също за достойно за „THE LANCET” и бюлетина на СЗО. Само като бележка под линия към това „откритие“ ще добавя, че още преди повече от месец, в списание „BIOTECHNOLOGY & BIOTECHNOLOGICAL EQUIPMENT“ (2020, VOL. 34, NO. 1, 469–474), проф. Георги Момеков (член на МЕС) и Деница Момекова публикуваха статия, в която резюмират, че наличните фармакокинетични данни от научни проучвания до този момент показват, че достигането на инхибиторни концентрации на ивермектин спрямо SARS-CoV-2 не изглеждат постижими при човека. Толкова. Останалото ще го прочетем в „THE LANCET”.
4. Изказват се и становища от рода „едната ръка не знае какво прави другата“.
Коментират се непубликувани данни в противоречив контекст, говори се с неакадемична категоричност, сякаш пред екрана стоят непросветени домашни любимци, които пляскат послушно с лапички и са карантинирали мисленето си.
Преди време, след като представихме на колегите от практиката първата редакция на обещаните от нас препоръки, до днес с 13 редакции, изтеглих МЕС от медийното пространство, за да не ангажирам аудиторията с нашите персони, за да продължим да си вършим спокойно работата с пациентите, на които бяхме по нужни.
Така всеки от членовете на МЕС има свободата да заявява лична позиция, без да е задължително позиция на МЕС. МЕС остана недосегаем за противоречия и крайности, за „рекламата“ в пикливи сайтове, а официалната ни позиция може да бъде прочетена в общия ни документ, достъпен за колегите в мрежата.
Време е същото да направи и НОЩ. Официалните пресконференции на НОЩ трябва да бъдат прекратени и всеки един от членовете му да се явява и говори каквото пожелае, но да носи лична отговорност за него, защото казаното се възприема като официална правителствена позиция и обърква обществото. В противен случай, това конвейерно производство на „новини“ и парадокси ще продължи, объркването в обществото ще нараства, а недоумението ще се трансформира в насмешка.
