Коронавирусът и биологичните оръжия – от конспирацията до науката

Лабораторен ли е вирусът, предизвикал пандемията от Covid-19? Подобни сензационни твърдения съществуват, но те са необосновани. А каква е историята на използването на смъртоносни вируси в биологичната война коментира в статия за İnternational Bisiness Times Яков Дж.

Израелски анализатор на биологичните войни направи сензационното твърдение, че коронавирусът 2019-nCoV, който предизвика опасната епидемия, е разработен от Китай като част от неговата тайна програма за биологични оръжия. Твърдението получи широка популярност, след като бе разпространено от Washington Times, защото биологичната война винаги е била плашеща тема за човечеството, а биооръжията и биотероризмът винаги са разпалвали най-дълбоките страхове в човешкия ум.

Няма категорични доказателства, че смъртоносният щам на коронавирус е изпуснат от китайска лаборатория, но фактът, че в китайският град Ухан, където започна коронавирусната инфекция, се намира Националната лаборатория за биобезопасност в Ухан, накара мнозина да повярват в достоверността на теорията.

В научните среди преобладава становищрто, че вирусът убиец е мутирал в змия и след това е предаден на други животни. Хората може да са се заразили вируса на пазара за морски дарове, където се продават различни живи животни, включително лисици, прасета и прилепи. Хипотезата, че пазарът Хуанан в Ухан е източникът на заразата, бе опровергана от последното проучване, съдържащо описание на първите клинични случаи, публикувано в списание The Lancet. Това обаче не оспорва факта, че 2019-nCoV е зоонозен (предаден от животни) вирус и не подкрепя теориите на конспирацията.

Защо теориите за биооръжие се появиха толкова бързо?

Защото в човечеството отдавна е възникнала идеята за използване на биологични оръжия за унищожаване на огромен брой хора. Държавни или недържавни играчи могат да създадат опасни вируси и винаги е възможно някои от тези агенти да изтекат случайно или съзнателно.

Привържениците на теорията за биооръжието посочват, че пазарът за морски дарове и месо в Ухан е само на 30 км от лабораторията, което предполага, че лабораторни животни, инжектирани с вируса, биха могли да избягат и да доведат до мутацията на вируса.

Коронавирусът 2019-nCoV е изцяло нов щам, свързан с вирусите MERS (MERS-CoV) и SARS (SARS-CoV), за които също се говори, че са разработки за биологична война.

Почти веднага след секвенирането на генома, няколко руски учени предложиха връзка между SARS и биологичната война. Сергей Колесников, член на Руската академия на медицинските науки, заяви, че разпространението на вируса на SARS може да е причинено от изтичане на боен вирус, отглеждан в лаборатории за бактериологично оръжие. Според съобщения в медиите, Колесников твърди, че вирусът на атипичната пневмония (ТОРС) е синтез на два вируса (на морбили и инфекциозен паротит), естественото съединение на които е невъзможно, тъй като тази смес никога не може да се появи в природа, заявявайки: „Това може да се направи само в лаборатория.“  А Николай Филатов, шеф на епидемиологичните служби в Москва, е цитиран в ежедневника „Газета“, че вярва, че SARS е създаден от хората, защото „няма ваксина за този вирус неговият състав е неясен, той не е много разпространен и населението не е имунизирано срещу него.“

Анализаторът Лари Романов (Larry Romanoff) от Global Research намеква, че новият коронавирус, заедно с MERS и SARS, са насочени конкретно да заразяват китайци.

Какви са уликите, че причинителят е специално разработен вирус?

Непосредствените ефекти върху хората и евентуално върху околната среда са очевидни, когато възникне експлозия или се освободи химическо оръжие. Наличието на нкубационни периоди на инфекциозните патогени, прави въздействието на биологичното оръжие безшумно, а жертвите, пострадали след освобождаването му, обикновено са разпръснати във времето и пространството в клиники за първична медицинска помощ и болнични спешни отделения. Освен това токсините имат латентни периоди преди появата на симптомите. Затова идентифицирането на биоатака не е лесно и  зависи пряко дали и кога ще си признае самият причинител на събитието.

Често е невъзможно предварително да се определят целите на извършителя, дали намерението му е било да убива или е станало случайно. Също така може да е трудно да се разбере как се е разпространил биологичният агент, било то във въздуха, в замърсена храна или вода или чрез директна инокулация. В биологичната атака броят на жертвите може да са малък и следователно неразпознаваеми като умишлено заразени, особено ако причинителят е често срещана причина за болести в общността. Все пак съществуват „сигнални лампички“ за нещо необичайно. Въпреки че тези улики могат да се появят и от естествени огнища и не е задължително да сигнализират за биологична атака, те трябва поне да засилят подозренията, че се случва нещо необикновено. 

1: Изключително необичайно събитие с голям брой жертви. Има множество примери за естествено разпространени заболявания с огромни жертви и в същото време някои биологични атаки причиняват малко или никакви жертви. Независимо от това, трябва да се обърне особено внимание, ако голяма епидемия няма правдоподобно естествено обяснение за причината за инфекцията.

2: По-висока заболеваемост или смъртност от очакваната. Ако клиницистите наблюдават заболявания, които причиняват по-висока заболеваемост или смъртност от това, което е обикновено наблюдавано или докладвано за конкретно заболяване, това може да е белег за необичайно събитие. Агентът може да е модифициран, за да стане  по-вирулентен или резистентен към антибиотици като по този начин да причини по-висока заболеваемост или смъртност.

3: Необичайни заболявания. Много инфекциозни болестите имат предвидимо разпространение и заразност въз основа на среда, хост и вектор фактори. Ако възникне неестествено разпространение, ако огнището е на заболяване, което е рядкост за определен географски характер, това е знак за безпокойство.

4: Точков източник на огнището. При умишлено биологична атака най-вероятно ще бъде наблюдавана кривата на развитието на огнището от точков източник, тъй като хората са били изложени в един и същ момент от време. Типичната крива на огнище от точков източник има сравнително бързо покачване, кратко плато и след това остър спад, както се вижда от фигурата вляво.

Трябва също така да се има предвид, че разпространението на биологичен агент, способен да се предава от човек на човек, може да доведе до вторично заразяване с разпределение на случаите повече подобно на това, изобразено на фигура вдясно.

5: Множество епидемии. Ако извършителят може да получи и освободи един агент, може да освободи и множество агенти на различни места. Ако се появят едновременни епидемии на едни и същи или на различни места с едни и същи или множество организми, вероятно източникът не е естествен.

6: По-ниска степен на атака при защитени лица, например военни.

7: Мъртви животни. Тъй като много биологични агенти, които биха могли да се използват за биологична атака са зоонози, локалното измиране на животни може също да показва биологично оръжие, което може да зарази и хората.

8: Обратно или едновременно разпространение. Зоонотичните заболявания проявяват типичен модел: първо се заразява популация сред податливи животни, последвани от случаи на човешки заболявания. След случайното освобождаване на спори на антракс в Свердловск през 1979 г., огнището възниква едновременно при хората и животните. Ако заболяването сред хората предхожда болестта при животните или става едновременно, вероятно причината е неестествена.

9: Необичайно проявление на заболяването. Повече от 95% от случаите на антракс в световен мащаб са кожни заболявания. Следователно единичен случай на инхалационен антракс трябва да се счита за силно подозрителен.

10: Географското разпределение на случаите е струпано на едно място.  По време на разследването на огнището на антракс в Свердловск през 1979 г. картографирането на местата на случаите помогна да се установи, че случаите на антракс са причинени от освобождаване на аерозол, а не от замърсен хранителен източник.

11: Преки доказателства. Определянето на умишлената причина за заболявания е най-лесна, ако извършителят остави „подпис“ или преки доказателства за биологична атака.

Кога е използвано за първи път биологично оръжие?

Смята се, че биологичната война в най-примитивната си форма се е случила хилядолетия назад.

Древните асирийци са използвали микроби, за да печелят войни. Смята се, че са заразявали вражески кладенци с гъбички, съдържащи химични вещества, подобни на ЛСД, като жертвите им изпадат в ступор. Ако тези апокрифни истории са верни, асирийците са искали само да „успокоят“ враговете, за да спечелят войната. Обаче последните експерименти с биологични оръжия са далеч по-смъртоносни, безсмислени и разрушителни.

Кои са основните патогени в биологичната война?

Според документ на НАТО за биологичната война има най-малко 39 биологични агента, които могат да нанесат огромни поражения на врага по време на война. Тези агенти включват бактерии, вируси, рикетсии и токсини, които причиняват заболявания като антракс, туларемия, едра шарка, чума, ебола, хеморагична треска, хантавирусен сърдечно-белодробен синдром (ХСБС), треска на долината Рифт (Рифт-Вали треска), Крим-Конго хеморагична треска и други подобни.

Ето по-подробно кои са агентите:

Бактерията Bacillus anthracis: Тя причинява антракс, който е може би синонимът на биологичната война в общественото въображение. Той е най-опасният агент, използван някога като биологично оръжие. Спорите на антракс могат да останат активни години наред и се намират естествено в почвата. Може да се произвежда в лаборатория и да се използва като биологично оръжие. Смята се, че антраксът е с произход от Египет и Месопотамия и е убил хиляди в различни моменти от историята.

Variola major: Този вирус причинява едра шарка, смъртоносна и силно заразната болест, за която няма лечение и бе бич за поколения хора преди да се създаде ваксина срещу нея. При неваксинирани смъртността е между 20 и 50%.

Вирус Марбург: Този вирус причинява марбургската хеморагична треска. Това е агент в биологичната война от категория А според CDC (Центрове за контрол и профилактика на заболяванията) на САЩ. Първоначално вирусът е бил в африканския плодов прилеп, но може да бъде изолиран и произведен като биооръжие.

Вирусът на ебола: Еболата, която бе открита през 70-те години на миналия век в Демократична република Конго, отново се появи в новините, след като уби хиляди в Африка. Това е един от най-смъртоносните вируси със смъртност над 50 процента. Носят се слухове, че вирусът на ебола е изкуствено произведен, но няма потвърждение.

Найровирус, флебовирус и хантавирус: Това семейство вируси причинява човешки инфекции като белодробен синдром Ханта, треска на долината Рифт и Крим-Конго хеморагична треска. Някои от тези вирусни щамове причиняват смъртта на около 50 процента от заразените.

Yersinia pestis: Този вирус причинява болест, известна като „Черната смърт“ или пневмонична чума. Има случаи на създаване на този вирус в лаборатории като биологично оръжие.

Общото при тези вируси е това, че са много опасни – причиняват смъртта на около половината от заразените.  За сравнение коронавирусът от Ухан има 4% смъртност и макар да е рано за преценка, е очевидно, че ако се сравни с употребяваните досега вируси за биологично оръжие, е много по-неефективен. 

Има и още нещо, което изкривява данните за коронавируса, за което говори професор Марк Харис (), Школа по молекулярна и клетъчна биология към Университета в Лийдс. Той отбелязва:

„Вярно е, че числата (за коронавируса) изглеждат страшно, но авторите правят някои съществени предположения, които са вградили в своя математически модел. 

„Един положителен обрат е, че ако сме наясно само с 5% от общия брой случаи, последицата е, че в 95% от случаите са имали само леки симптоми, които заразените не са считали за достатъчно сериозни, за да потърсят медицинска помощ, или наистина вирусът може да причинява незабележима инфекция. Това значително ще намали регистрираната смъртност и заболеваемост. Ако при текущите темпове 41/1400 души са починали, като се вземе предвид, че 1400 е само 5% от всички заболели, това означава 0,1% смъртност, по-малко от грип“.

Кой e използвал биологично оръжие във война?

В съвременната история е имало случаи на биологични патогени, използвани за биологична война и терористични атаки. Смята се, че вирусът на антракс е бил освободен случайно от съветско военно изпитателно съоръжение в края на 70-те години. 

Според Army-Technology Съветският съюз започват секретен проект през 1980 г. да произведат в големи количества вируса на едра шарка, за да бъде използван като биологично оръжие. Докладът цитира и бивш съветски учен, свидетелстващ, че Червената армия е използвала бактерията Francisella tularensis срещу германските войски по време на Втората световна война.

Друг случай са епидемиите на найровирус, флебовирус и хантавирус инфекции по време на Корейската война. Около 3000 американски и корейски войници са заразени с вируса, но не е ясно дали е било нападение с биологично оръжие. Смята се, че съветските учени са трансформирали вируса на Марбург в аерозолна форма, за да го направят стратегическо биологично оръжие.

Ирак нарушава нормите на Конвенцията за биологични оръжия от 1972 г. многократно. Едно от големите нарушения бе производството и разполагането на оръжия, използващи смъртоносния афлатоксин, който се получава от определени щамове гъби. Специалната комисия на ООН унищожи запасите на афлатоксин в Ирак след войната в Персийския залив.

Въпреки че Великобритания, Германия, Съветският съюз и Япония са имали програми за научноизследователска и развойна дейност за биологично оръжие по време на Втората световна война, само за Япония е доказано, че е използвала такива оръжия според Encyclopaedia Britannica

Възходът на биологичния тероризъм

Конвенцията за биологични оръжия от 1972 г. (Biological Weapons Convention – BWC) не отказа напълно държавите да следват програмите си за биологично оръжие, но тя прекрати разрастването им. Оттогава обаче биологичните оръжия се оказаха в ръцете на терористите. Членовете на японската секта „Аум Шинрикио“ използват антракс и ботулинов токсин за различни цели, включително американска военноморска база в Йокосука. Ал Кайда произвежда и използва биологично оръжие в Афганистан.

Култът „Аум Шинрикио“ извърши смъртоносна атака през 1995 г. с газ зарин в метрото в Токио, при която загинаха 12 души и пострадаха над 5 000 души.

Продължава и до днес размяната на необосновани или недоказани обвинения в биотероризъм между политическите противници. Докато ЦРУ обвинява КГБ, че е разработил ХИВ, руската шпионска агенция им отвръща със същото. В руската версия американците са създали ХИВ, за да дестабилизират Куба, докато аргументът от другата страна е, че КГБ го е направил да навреди на Америка. Куба обаче бе първата държава, която подаде жалба по конвенцията  BWC, заявявайки, че САЩ са пуснали растителен патоген. Твърдят също, макар и да не е доказано, че САЩ са използвали биологични агенти, за да убият Фидел Кастро.