COVİD-19 няма да повтори грешката на SARS* – ще остане завинаги сред хората

Британският лекар-онколог проф. Карол Сикора смята, че настоящата пандемия на COVID-19 „ще прегори“, тазвивайки идеята, че ако инфекцията е по-широко разпространена, отколкото ние допускаме, това означава, че има по-леки форми, водещи до създаване на „стаден имунитет“. Последният стеснява „ареала“ на вируса и води до неговото изчезване. Други учени обаче подлагат на съмнение това схващане на Сикора и твърдят, че SARS-CoV-2 ще остане завинаги сред хората – се казва в статия в The convesation.

Идеята, че с времето вирусът ще се самоунищожи, едва ли ще сработи напълно, защото изследването на антетелата показва, че само малка част от хората са били заразени от SARS-CoV-2. Във Великобритания само 6,8% от хората са имали вируса; за Франция цифрата е едва 4,4% .

Показва и друго – „стадният имунитет“ е все още далеч, а вирусът наистина има относително високата степен на смъртност.

Това поражда съмнения дали би били разумно, етично и безопасно да се разчита на „прегянето“ и самоунищожението на вируса. По-добре би било да си представим, че ще живеем със SARS-CoV-2.

И все пак вирусът, който предизвика първоначалната болест на САРС – SARS-CoV-1 – вече не ни разболява. Във тази връзка какво би могло да ни каже неговото изчезване за вероятността да живеем в свят без SARS-CoV-2?

В началото на 2004 г. беше очевидно, че огнището на САРС е приключило. Епидемията, която започна през 2002 г. продължи около година и половина, зарази най-малко 8 000 души и уби 10% от тях. И въпреки че САРС засегна предимно източноазиатските страни, той се разпространи по целия свят.

Близо ли сме до стадния имунитет в Европа?

В разгара на вълната имаше опасения, че САРС може да се превърне в сериозна пандемия – вирусът се предава чрез дихателна трансмисия, разпространява се в международен план и има способността да причинява значимо заболяване.

В последните си дни епидемията „припламна“ сред хора и животни предимно по „мокрите пазари“ в Китай. Имаше и няколко по-малки огнища, свързани с предаване на вируси, придобити в лаборатория, но от това никой не умира.

Защо първоначалната епидемия САРС приключи? Е, SARS-CoV-1 не „изгоря“ сам? Ограничаването му беше преди всичко за сметка на по-прости мерки за обществено здраве – тестване на хора със симптоми (треска и респираторни проблеми), изолиране и карантиране на предполагаеми случаи и ограничаване на пътуването.

SARS-CoV-1 беше най-заразен, когато пациентите са болни и по този начин, изолирайки тези със симптоми, ефективно се предотврати разпространението. Почти всички на планетата ще останат податливи на САСР през десетилетията след неговото изчезване.

Очевидно, поведението на хората по отношение на SARS-CoV-1 доведе до изчезване на тази линия от вируси при хората. Но се знаеше, че много подобни на SARS-CoV-1 вируси продължават да съществуват при прилепите и е напълно възможно те да предизвикат заболяване в не много далечно време.

Загадъчното изчезване на SARS-CoV-1 и защо спешно се нуждаем от ваксина срещу SARS-CoV-2

И ето че това се случи в края на 2019 г., когато SARS-CoV-2 „връхлетя“ хората. За няколко кратки месеца той се предизвика пандемия, заразявайки милиони хора по света и убивайки около 1% от заразените. И въпреки че този нов коронавирус се различава от оригиналния вирус SАРС, той все пак има общо с него.

Последните месеци показаха, че SARS-CoV-2 се оказа по-заразен, но на пръв поглед по-малко смъртоносен от братовчед му преди близо 20 години. Допълнителна и будеща притеснение особеност е, че SARS-CoV-2 се разпространява и сее зараза преди да се е проявила клиничната картина на болестта. Това прави традиционните, базирани на симптоматиката ограничения на общественото здраве, които работиха добре за САРС, до голяма степен неспособни да съдържат COVID-19.

Лекотата, с която се предава означава, че SARS-CoV-2 е много по-труден за контрол. Същевременно не се знае дали преболедуването/излекуването от COVID-19 е пълно, дали то предпазва от повторно заболяване и дали не се предава на околните. 

Всички тези факти, взети заедно означават, че SARS-CoV-2 най-вероятно ще се засели в човешката популация, превръщайки се в ендемичен вирус като неговите коронавирусни братовчеди, които са основни причини за респираторните заболявания всяка зима.

Въпреки че учените не успяха да наблюдават как се развива този „пост-пандемичен“ сценарий за други коронавируси при хора (въпреки подозирението, че това се е случило в не много далечното минало), има достатъчно доказателства, че това се случва и при други вирусни инфекции. През последните 100 години светът е преживял пет грипни пандемии, а потомците на най-новия пандемичен грипен вирус (H1N1 от 2009 г.) продължават да се разпространяват в населението повече от десетилетие по-късно.

Джон Лий: Колко е смъртоносен коронавирусът?

Като се има предвид, че не се знае колко дълго трае естественият имунитет към COVID-19, нито дали той е в състояние да блокира инфекцията напълно или само симптоми, не е ясно, че SARS-CoV-2 някога може да се изгори. Следователно, единственият вариант е да потискаме COVID-19 колкото е възможно повече, докато не появи с безопасна и ефективна ваксина за хората.

––––––––––––––––––

*SARS – Severe acute respiratory syndrome (Тежък остър респираторен синдром (ТОРС))