Преболедувал от Covid-19: Почти физическо усещане за смърт – това не може да се забрави

„Не помня някога да съм се чувствал толкова болен. Може би, единствено когато в младостта ми бях болен от пневмония – също беше трудно“. Това разказва пред Postimees  45-годишният Ханес – един от първите жители на Сааремаа*, който се зарази, разболя и победи коронавируса, но с цената на жестока битка с високата температура, задуха и едва ли не пълното задушаване.

Повечето разболелите се от Covid-19 са се заразели по време волейболен мач и проведения два дни по-късно Фестивал на сапунените балони. Това са главно млади хора и хора на средна възраст, а симптомите им варират от непоносимо главоболие, треска и суха кашлица, до задушаване, болки в корема и изчезване на усещане за вкус и миризма. Няколко души, които са се разболяли при едни и същи събития, все още са подложени на болнично лечение. Някои от преболедувалите споделят, че все още изпадат в паника, като си спомнят за болестта. Който веднъж го е преживял казва, че това заболяване не може да се забрави. Заболяването е опасно и за младите хора, но – да запазим спокойствие!

Първите признаци на заболяване у Ханес се проявяват четири дни след като е посетил Фестивала на сапунените балони в Сааремаа: „Разбрах резултата от анализа вечер, на третия ден от болестта. През цялото това време бях под карантина.“ Още в първия ден температурата му се повишила над 38 градуса, появили се кашлица и силна болка в гърлото.

„Успях да сваля температурата след няколко дни и започнах да се надявам, че най-лошото е останало назад, но към вечерта на седмия ден стана трудно да дишам. Отначало реших, че у дома е прашно, отворих прозорците, за да влезе свеж въздуха, но това не помогна. Задухът се засилваше до степен на пълно задушаване“, припомня Ханес за най-трудните дни на болестта и споделя страха, който е изпитвал:. „Тази усещане за паника няма нищо общо с това, че сте просто нервни.“ 

„Това е, защото не можете да си поемете дълбоко дъх, не ви достига въздух, чувствате, че се задушавате. Усещате физически страха от смъртта, това никога не може да бъде забравено. Борбата с болестта беше нещо като да преодолееш себе си – да събереш сили и да се опиташ да си помогнеш. Започнах да мисля как да го направя. Знам, че звучи твърде просто, но в такъв момент започваш да правиш това, което трябва. За щастие, майка ми, която има богат медицински опит, ми помогна, подкрепата ѝ беше изключително необходима.“

Подобрението при Ханес започва два-три дни след тежката криза.

„Сега, когато изминаха 17 дни от първите дни на болестта, се чувствам по-добре, но продължавам лечението и подобрявам здравето си. Все още не се чувствам здрава. Все още не е ясно кога ще съм сигурен, че съм се възстановил, защото смятам, че възстановяването ще отнеме време и ще бъде много лошо поради това, че вирусът все още е жизнеспособен, за да се разболея отново.“

––––––––––

*Сааремаа – Остров в Балтийско море, част от територията на Естония (бел. прев.)