Женските яйцеклетки и селективността им по отношение на сперматозоидите
Учените са открили, че женските яйцеклетки проявяват неочаквана селективност към сперматозоидите на различните мъже. В биологията това явление се нарича „скрит избор самката“. Изследването, което за първи път описва това явление при хора, е публикувано в Proceedings of the Royal Society Bed and.
„Човешките яйца произвеждат химиоатрактантни съединения, които привличат сперматозоидите към неоплодена яйцеклетка. Искахме да разберем дали яйцеклетката може да избере коя сперма да използва с тези вещества“, обяснява Джон Фицпатрик (John Fitzpatrick), професор от Стокхолмския университет, съавтор на изследването.
При лабораторни експерименти учените наблюдават как сперматозоидите реагират на хемоатрактанти на различни яйца. Искаха да знаят дали едно яйце може да привлече спермата на един човек повече от друга. Оказа се, че това е възможно.
„Идеята, че спермата се избира от яйца, е наистина нова, когато се има предвид човешката плодовитост“, казва проф. Даниел Брисън (Daniel Brison), директор по репродуктивна медицина в болницата „Сейнт Мери“, старши автор на изследването.
Интересен извод на учените беше, че яйцеклетката може по-интензивно да привлича сперматозоиди не от партньора, когото жената е избрала за дългосрочна връзка, а от друг мъж. Тоест търсенето на партньор, който да създаде потомство, продължава несъзнателно, дори и след официалното формиране на двойка.
Професор Фицпатрик твърди, че този избор принадлежи на яйцеклетката, а не на сперматозоидите. Сперматозоидите не претежават селективна функция, тяхната единствената функция е да оплождат.
И тъй като бозайниците, включително хората, са програмирани да дадат на потомството си най-добрия шанс за оцеляване, телата ни са разработили всякакви методи да спечели най-силната, най-разнообразната и съвместима половинка. Дори женският репродуктивен тракт е препятствие, предназначено да премахва по-слабите, не толкова приемливи ухажори.
Течностите в репродуктивния тракт например текат надолу, като по този начин принуждават сперматозоидите да плуват нагоре, подобно на сьомгата, която трябва да плува срещу течението, когато хвърля хайвера си.
Проф. Фицпатрик отбелязва, че имунната система на жената гледа на сперматозоидите като на чужд нашественик, като атакува тези плувци, сякаш са микроби. След като преминат препятствието на мускулните контракции на шийката на матката, сперматозоидите трябва да избират и преплуват една от двете фалопиеви тръби – а яйцеклетката идва само по едната, оставяйки другата като „сляпа улица“.
Пътуването е толкова тежко, че от десетките милиони сперматозоиди, които мъжът може да произведе, „по най-завишени оценки само около 250 средно сперматозоиди стигат до мястото на оплождането, където е яйцеклетката“, разказва Фицджералд.
„На всичкото отгоре само около 10% от 250-те сперматозоиди са в състояние да оплождат в даден момент – те някак изключват качеството си да оплождат яйцеклетката“, добавя той. „Така че от тези 250, това е повече от 20 до 30 клетки, които всъщност могат да оплодят яйцеклетката по всяко време“.
И накрая, яйцеклетката може да повлияе кой сперматозоид печели състезанието с химикалите, които отделя във фоликуларната течност, която заобикаля яйцето. Това яйцеклетката използва за привличане и насочване на сперматозоидите към тяхната цел.
„И едва в последните два сантиметра между сперматозоидите и яйцеклетката тези химични сигнали имат значение, тъй като това е последната фаза на това дълго пътуване, при което жените продължават да пресяват по-малко приемливите сперматозоиди“, коментира Фицпатрик.
В този момент „говорим за някои реални числа, които биха могли да окажат важно влияние върху плодовитостта“, добавя авторът.
Изследователският екип от Великобритания и Швеция провежда експерименти ин витро, използвайки полови клетки от донори и установява, че яйцеклетките са придирчиви. В този случай всяка има свой вкус.
Може би пък капризни да са не яйцеклетките, а сперматозоидите, които може да не харесват тази яйцеклетка?
Спрециалистите смятат, че това е малко вероятно. Всъщност от гледна точка на предаването на собствените гени на следващите поколения е по-изгодно за един мъж да оплоди колкото се може повече женски. Броят на децата, които може да има един мъж, е почти неограничен (някои от източните владетели са имали стотици). Затова сперматозоидите нямат причина да отказват да се слеят с достъпната им яйцеклетка.
Но една жена не може да роди толкова деца. Затова за нея е важен изборът на партньор, чиито гени да се предадат в нейното потомство. Изглежда, че този избор се прави дори на ниво на яйцеклетка.
Освен това, любопитно е, че изборът на половата клетка не съвпада непременно с избора на самата жена. Изследователите сравняват привлекателността за яйцеклетката на дадена жена на сперматозоидите на нейния партньор и на непознат мъж и не намиират силна зависимост. Може би такъв конфликт е в основата на някои случаи на безплодие. „Обичам го и искам деца от него“, казва жената. „А ние не го искаме“, не се съгласяват нейните полови клетки. Този въпрос обаче се нуждае от допълнителни изследвания.
Авторите на изследването смятат, че данните за това как яйцата и спермата си взаимодействат в бъдеще, ще помогнат за лечение на безплодието и ще дадат обяснение на отделните му случаи.
