Извънредното положение и неговата незаконосъобразност (видео)

Сто дни след въвеждане на извънредното положение премиерът Бойко Борисов съзря „недомислици“ в заповедите на Министерството на здравеопазването във връзка с това. Специалистите обаче са на мнение, че въведените мерки като цяло са били незаконни. Това стана ясно от разговор между специалиста по медицинско право адв. Мария Петрова и д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ, в студиото на TV 1 (видео).

Законът за здравето в последното му изменение даде право да бъде обявена епидемиологична ситуация, без това да е самостоятелно право на Министерския съвет, а на общата на компетентност на три лица: на МС, само по предложение на здравния министър, след предложение на главният държавен санитарен инспектор, базирано на доклад и оценка, които показват висок риск от заболяване и смърт на населението. На запитване в МЗ за такава оценка и доклад обаче, се оказва, че те липсва.

„Което и отрите звена да липсва, получаваме нареждане, издадено от некомпетентен орган – нищожен акт“, заяви д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването, а адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско право конкретизира, че „когато един акт е нищожен, той не може да породи своето действие и ако съответно е накърнено нечие право или свобода, засегнатите могат да търсят правна отговорност за това.“

„Ние (от Медицинския експертен съвет; бел. ред.) още в самото начало алармирахме, че нито за извънредното положение, нито за извънредната епидемиологична обстановка има мотивация. Защото, напремер, СЗО е разделила патогените на няколко класа и в зависимост от класа и обществената заплаха за здравето, се нлагат съответните мерки. И за да говорим за извънредна епидемиологична обстановка, трябва да говорим не за някакъв конкретен патоген, а за патоген, който да е толкова рисков, да е от трети и четвърти клас, за да могат да се наложат съответните мерки“, коментира адв. Петрова.

„От юридическа гледна точка липсата на каквито и да е мотиви, с всичките тези „недомислици“ и безумни и юридически неграмотни решениея, необосновани, небазирани на доказателства, създават предпоставка ощетените да потърсят сметка от държавата“ каза адв. Петрова.

Според информацията, предосравена от МЗ, липсва мотивирана оценка на ситуацията, решението е взето от Съвета за национална сигурност и Националния оперативен щаб.

„Аз честно казано се съмнявам, че е имало такива становища – писмени. Фактите показват, че е било необосновано въвеждането на извънредното положение. В деня, когато го обявиха, имахме 10 заразени. Днес, когато го отмениха, имаме 25 заразени“, коментира не без ирония д-р Стойчо Кацаров. „Каква е оценката на епидемичния риск в двата случая“, попита д-р Кацаров.

„Извънредното положение беше въведено по силата на Конституцията, самата Конституция казва от кого се приена там спорове и съмнение няма. Но когато говорим за тази извънредна епидемиологична обстановка, която изведнъж затвърди мерките, които бяха взети по време на извънредното положение, някой трябваше да ни обясни какво е „извънредното“ на епидемиологичната обстановка, каква е дефиницията ѝ, и този доклад каква методология ползва“ каза адв. Петрова и добави, че не се съмнява в компетентността на държавния здравен инспектор, но би искала да знае базата, върху която той прави предложение за въвеждане на такава обстановка. „И да ни оставят дълго време подвластни на едни мерки, които не почиват върху нищо“, което поражда възможност всиаки ощетени – граждани, които не успяха да пътуват, търговци, фирми, лекари, които имаха спад в дейността, да си потърсят правата.

„Нека думите ми да не се приемат като подстрекателство, но в крайна сметка държавата трябва да е готова да си понесе отговорността, ако ние живеем в правова държава“, коментира още адв. Петрова.

И адв. Петрова, и д-р Кацаров споделиха мнение, че загубите в една или друга сфера, в резултат на тези незаконосъобразни мерки, могат да бъдат повод за търсене на съдебна справедливост. Много малко фирми успяха да се възползват от помощта 60/40. И това с особена сила важи и за сектора на здравеопазването, където „от грешния бюджет, бюджета на НЗОК, се взеха и се дадоха едни пари на болниците и лекарите, които уж бяха авансови и трябваше да се изработят, след това министърът, който няма никакво касателство към парите в здравната каса, излезе и каза, че тези пари са дадени безвъздмезно. Да ви питам аз, като данъкоплатци, съгласни ли сте вашите пари да се дават, без да сте получили услуга?“, припомни спорния въпрос адв. Петрова.

„Празни приказки“ – така д-р Кацаров характеризира накратко Методологията за връщане или вземане на нови рестриктивни мерки, ако има нови 100 заразени пациенти с Ковид-19. „Бих попитал защо 100, а не 50 или 200?“ Според д-р Кацаров това не е издребняване и „хващане за буквата на закона“, а за смисъла да живеем в бнашата държава, за смисъла да живеем в правова държава. Държава, в която не се спазват процедурите и ограниченията на закона, не е правова държава. И ако Министерският съвет, на когото сме възложили да сюблюдава тези правила, ако той самият по такъв безпардонен начин да ги нарушава, дори да няма преки последици за определени хора, това е осъдително„, сподели още той.

Според адв. Мария Петрова цифрата 100 човека новозаразени е несъстоятелна, защото постигането на бройката е въпрос на тестване – може да се постигне за един ден, а може и за три дни.

Поканена да коментира работата на НОЩ и на МЕС, адв. Петрова сподели, че и Щабът и МЕС са консултативни органи – т.е. предполага се, че те имам някаква експертиза, която предлагат на МС и той е този, който реша да се съобразили или не с нея. Оказва се обаче, че Щабът и до ден днешен няма правила за работа, нямат правилник, няма протоколо за проведени заседания, на които са обжъждали проблемите и са вземали решенип, дори не е ясен точният състав на НОЩ. „За разлика от НОЩ, МЕС разполага с правилник за работа, с декларации за липса на кохфликт на интереси и оттам нататък да оформяме протоколи за всяко едно наше заседание и да изпращаме мотивираните ни предложения.“

„Епидемията показа недостатъците на това, което наричаме „публично здравеопазване, в системата на контрол и превенции на заразните болести“„ каза д-р Кацаров. Той говори за лошата организация и липсата на взаимовръзки между МЗ, Националния център по заразни и паразитни болести и РЗИ-тата – „те да направят прогноза и чак тогава да определяме мерките, които трябва да бъдат предприети. Как да оценим дали тези мерки са били добри или не, ако нямаме епидемиологична оценка?“, попита д-р Кацаров. „Това самохвалство, което чухме сутринта, колко сме велики и, че сме най-добрите в света, не е добра идея, поне за хората, които разбират от управление на здравеопазване“, категоричен бе д-р Кацаров. Според него анализът на ситуацията е този, който ще ни предпази от грешки в бъдеще.