Д-р Иван Китов: Ние сме системата и ние сме виновни за нещата, които не се получават
„Системата сме ние. Ако аз правя нещо хубаво, този човек до мен също прави нещо хубаво, хората над нас правят нещо хубаво. Тогава нещата тръгват. Ние сме системата и ние сме виновни за нещата, които не се получават“. Това споделя в интервю за вестник „24 часа“ д-р Иван Китов – младият лекар от АГ-отделението на МБАЛ – Пазарджик, който преди дни спаси изпаднала в клинична смърт 61-годишна жена на стълбите на болницата.
„Нали ние избираме тези, които ни управляват. Те не са ни спуснати. Това са хора от нас, излъчени и избрани. Така, че ако нещо не е както трябва, ние сме си виновни. Първо търси грешката у себе си и после в другите“, казва още д-р Китов, коментирайки темата за управлението на здравеопазването. „Ако само другите са ти виновни, няма да можеш да се развиваш. Трябва да разберем какво искаме. Какво можем да правим и да го правим възможно най-добре. Не е нужно кой знае какво. И да не вредим на другите. Най-хубавите неща са простите неща“, категоричен е той.
Д-р Китов споделя, че не е мислил за реализация извън страната и че съвсем съзнателно е избрал Пазарджик пред останалите възможности – Пловдив и Сливен – за да бъде по-близо до родното си място и близките си. Смята, че в България нещата се случват по-трудно, но пък с упорство всиюко се постига – всичко зависи от мотивацията да искаш да успееш в нещо. И от личния пример на хората около теб – семейство, приятели.
„При мен винаги е така. Ако искаш да се развиваш, винаги е възможно. Просто с повече усилия. Първо трябва да дадеш и след това да получиш. Не може от самото начало само да искаш. Трябва да даваш, да даваш, за да ти се върне. Мисля, че няма лекар, който да е станал такъв заради парите“, разсъждава той.
За работата си в акушеро-гинекологичното отделение споделя, че е трудно, отговорно и динамичноно. „Всичко при нас е спешно. Трябва да се реагира бързо и навреме“, описва работата си той.
Д-р Китов не смята, че е извършил геройство, като се е притекъл на помощ на жената, защото е видял от прозореца на кабинета си как се е строполила на стълбите. Смята, че всеки на негово място, дори и ако не е лекар, би постъпил така в същата ситуация. Дори не е искал да говори повече за това, след като жената си е тръгнала.
Д-р Китов скромно заявява, че не се приема като герой, макар че и преди му се е случвало да спаси живот – на Бъдни вечер е спасил родилка и нейното бебе, а този път е върнал към живот жена точно на Спасовден. „Силно казано е, че спасявам човешки животи. Но да – баща ми се казва Спас, синът ми – Спасимир, може би има някаква символика. Но такава ми е работата“, казва той.
