Безспокойството, делириумите и депресиите след Covid-19
Кашлица, треска, загуба на обоняние … това са симптомите на COVID-19, за които всички знаем. Но знаете ли, че безспокойството, делируимът и депресията засягат 20% или повече от пациентите с COVID-19? Или че предишните огнища на коронавирус са били свързани с високите проценти на психични заболявания след това?
Психиатрите, работещи в многопрофилни болници, са свикнали да виждат пациенти с депресия, желание за самонараняване, деменция и психоза, препратени им от колеги – терапевти. Това, което забелязава след началото на COVID-19 е, че при присиатрите идват все повече пациенти, които са дезориентирани, объркани и понякога халюциниращи. Взети заедно, това са отличителни белези на състояние, известно като делириум.
Делириумът е краткосрочно състояние на объркване в резултат на заболявания като COVID-19 например. Пациентите могат да се променят в рамките на няколко часа и да не знаят къде се намират или какво им се случва. Към това може да се добавят параноята и визуалните халюцинации, с които се сблъскват мнозина и може да се разбере защо това е доста плашещо преживяване.
При двете предишни епидемии на тежки коронавирусни инфекции: тежък остър респираторен синдром (Sars) – през 2002 г., и респираторен синдром на Близкия изток (Mers) – през 2012 г. Повече от 25% от пациентите с горните две инфекции са имали и симптоми като лоша концентрация, объркване и бързи промени в настроението – всичко това говори за делириум. От ранните данни, които съществуват, изглежда, че цифрите са сходни за пациенти в болница със COVID-19 .
Ако делириумът е краткосрочно състояние, защо тогава е толкова важен? Пациентите с делириум поне два пъти по-често умрат в болниците; по-дълго време остават в тях – около седмица по-дълго от останалите. Това означава, че може да има реални проблеми при освобождаването на леглата за нови пациенти.
Все още няма дългосрочни данни за COVID-19, но проучванията и опитът от на минали епидемии може да ни даде представа за какво да внимаваме през следващите няколко месеца и години. Когато няколко месеца по-късно бяха оценени пациенти със Sars и Mers, 15% от тях бяха сдепресия, а 15% – с тревожно разстройство.
Това, което наистина е поразително, е, че процентът на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) е над 30% . Това е голяма цифра и трудно може да се припише на каквото и да е, освен на опита, свързан с инфекцията и нейното лечение. Умората също изглеждаше голям проблем: 19% от пациентите все още докладваха това дори месеци след „възстановяването“.
Трябва да се внимава при прилагането на тези открития към настоящата пандемия, тъй като всички тези резултати са от пациенти в болница – знае се, че повечето пациенти със COVID-19 могат да бъдат лекувани безопасно у дома. Освен това не можете да съберете числата за всяко разстройство, тъй като може би много пациенти са представили повече от едно.
Има няколко групи пациенти, които са изложени на по-висок риск от развитие на психични заболявания след инфекция: тези, които са имали по-тежко физическо заболяване и тези, които са загубили любим човек, са склонни да имат по-лош психологически резултат. Това, което не очаквахме да открием обаче, е, че сред тях са и медицинските работници – три проучвания определят здравните работници като висок-рискови за последващи психични заболявания.
Каквато и да е причината, трябва да сме подготвени. Но интервенциите трябва да бъдат основани на доказателства и – от съществено значение – да избягват влошаването на нещата, смятат специалистите.
Има много възможни причини, поради които хората развиват тези проблеми и вашето предположение може да е толкова добро, колкото и нашето. Може да се окаже, че вирусът влияе директно на мозъка или имунната система на организма преминава в свръх-скорост. Също толкова вероятно е психиатричните последици да са резултат от социално изолиране или от психологическа травма от тежко заболяване.
Това, което трябва да правим, е скрининг за делириум, идентифициране на тези пациенти като тежко неразположени и използване на лечения, за които знаем, че са едновременно безопасни и ефективни.
За щастие можем да очакваме, че повечето хора, които страдат от COVID-19, няма да имат психично заболяване след това. Въпреки това, за тези, които го правят, трябва да има налична психиатрична помощ и подкрепа при завръщането на работното място.
