Мастната тъкан – бяла, кафява и бежова и значението ѝ за здравето

Известно е, че излишни мазнини в организма са причина за редица заболявания, като диабет, например. Но не всички мазнини са еднакви. Една част от мастните клетки в организма могат да причинят здравословни проблеми, а други – да го защитят. Нови изследвания показват, че наличието на по-висока концентрация на „добрите“ мастни клетки може да помогне за изгарянето на повече калории, под влияние на ниски температури, се казва в статия в The Conversation.

Различно „оцветените“ мазнини – кафяви, бели и бежови – често присъстват в модни диети и подтикват към консумация на едни или други храни, с цел отслабване, но без достатъчно доказателства, че наистина работят. Научното разбиране за различните видове мастни клетки и това как те се трансформират едни в други, наистина би могло да бъде важно за поддържане на здравето и дори за лечение на сериозни състояния като затлъстяване.

Има два основни типа мастни клетки.

Белите мастни клетки се намират в съединителните тъкани на тялото , обикновено под кожата (подкожна мастна тъкан) и в коремната кухина (висцерална мазнина).

Белите мастни клетки преобразуват приетата с храната излишна енергия под формата на глюкоза, в липидни капчици, наречени триглицериди. Те произвеждат сигнални молекули, които регулират апетита и енергийния баланс .

От друга страна, кафявите мастни клетки се считат, че се срещат само при новородени и ще изчезнат в ранна детска възраст. По-късни изследвания обаче показват, че кафявите мастни клетки съществуват в организма през целия ви живот .

Кафявите мастни клетки са разположени в области между лопатки на гърба, шията, по протежение на гръбначния стълб и над ключиите. Те могат да се появят в други части на тялото, например около жизненоважните органи  където превръщат енергията в топлина.

Но изследванията са открили и трети тип мастни клетки, наречени бежови или „канелени“ мастни клетки. Тези клетки носят характеристиките на кафяви мастни клетки, но се намират в областите, характерни за белите мастни клетки.

Бежовите мастни клетки се получават чрез преобразуване на бяла мазнина в процес, наречен „покафеняване“, който се задейства от ниските температури, обикновено 3 ° C над температурата на треперене на човек, която е около 11 ° C за жените и около 9 ° C за мъжете. Смята се, че други стимули са добро хранене и упражнения насърчават процеса на покафеняване.

Белите мастни клетки обикновено са с кръгла форма, с променливи размери, с единична, голяма, липидна капчица. Тези капчици могат да бъдат превърнати в мастни киселини по време на гладуване или когато енергийните нужди се увеличат. Мастните киселини са градивните елементи на мазнините, които могат да бъдат абсорбирани в кръвта.

Кафявите мастни клетки са по-малки и съдържат много липидни капчици в клетката си. Кафявите мастни клетки съдържат и множество органели, генериращи енергия – митохондрии. Те са богати на желязо, което им придава кафяв цвят при излагане на кислород.

Бежовите мастни клетки имат характеристики по средата между бялите и кафявите. Те идват от белите родителски клетки, но функционират като кафяви мастни клетки, като изгарят енергия, за да произвеждат топлина, когато основната телесна температура спадне. Процесът на покафеняване се подпомага от студените температури и нервната и имунната система.

Отдавна е известно, че белите мастни клетки могат да придобият характеристиките на кафявите мастни клетки при определени условия, като ниски температури и наличие на определени протеини. Сега обаче изследователите знаят, че всички видове мастни клетки могат да се променят от една форма в друга в зависимост от това, какви са причините, на които са изложени и изискванията, поставени върху организма, в който се намират.

Мастната клетка може да се промени в друга форма само по един от два начина. Тя може да превключва съответните си гени в процес, известен като трансдиференциация, или промяната, постигната чрез „връщане“ на всички зрели мастни клетки към тяхната обща родителска форма (дедиференциация) и следващо „препрограмиране“ на техните гени (пренасочване). Този втори процес може да се случи естествено, но обикновено се постига в лабораторни условия.

Процесът на преобразуването може да бъде ускорен – чрез растителните флавоноиди ресвератрол и кверцетин в плодовете и зеленчуците; чрез подходящи упражнения.

Излагането на температури малко над треперещата точка в продължение на поне два часа също помага при покафеняване. Това обаче трябва да се практикува редовно, за да се видят реални промени.

Проучванията показват също, че кафявите мастни клетки са свързани с по-добро здраве. Те насърчават загубата на тегло, което впоследствие може да намали затлъстяването и други свързани заболявания, причинени от наднорменото тегло.

Кафявите мастни клетки намаляват риска от хипотермия и могат да намалят риска от диабет чрез повишаване на чувствителността към инсулин. Следователно способността да причинява покафеняване на белите мастни клетки и превръщането им в бежови клетки носи потенциал за по-добро здраве.

П. Панайотова