Aкценти в Националната програма „България 2030″- здраве
Намаляване на доплащането от страна на пациенти у нас от 46 до 30%, увеличаване на дела средствата за извънболнична помощ от общите разходи и намаляване на тези за лекарства, по-голям акцент на профилактиката, както и финалното изграждане на е-системата. Това ca част от целите разписани в Националната програма „България 2030″ в частта й за здраве, която публикува МЗ.
Националната програма имa за цел оптимизиране на разходите в здравната ни система и ще продължи да работи за увеличаване на публичния ресурс за здравеопазване по редица причини.
Сред целите на МЗ е и качествената първична медицинска помощ, като целта е именно по този начин да се намалят общите разходи за здравеопазване и нуждата от по-скъпото болнично лечение. Затова ще бъдат предприето мерки за повишаване на качеството в предоставянето на здравни услуги ОПЛ. „Ще бъдат предприети мерки и за развитие на капацитета на специализираната извънболнична помощ по отношение на ранната диагностика и навременното лечение чрез използването на съвременните методи в амбулаторни условия, включително и чрез извършването на високоспециализирани дейности и медико-диагностични изследвания“, казват от МЗ. По това перо са необходими над 3.1 млрд. лв. като за тях се разчита на парите от НЗОК.
В областта на болничната помощ дългосрочните планове са насочени периодично актуализиране на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Целта е разширяване на обема и обхвата на дейностите, осъществявани в болничната помощ и увеличаване на дейностите, които могат да бъдат осъществявани в амбулаторни условия. Ще се подпомага и повишаването на качеството на диагностиката и лечението с развитието на нависокотехнологични дейности в държавните лечебни заведения. Усилия ще бъдат насочени и към насърчаване на донорството и развитието на трансплантационната дейност в страната. По това перо очакваният необходим финансов ресурс е над 28 млрд. лв. по линия на МЗ и НЗОК.
В областта на лекарствената политика целта е равнопоставен достъп на пациентите до безопасни, качествени, ефективни и ефикасни лекарствени продукти на достъпни цени. „Основният фокус на предприетите мерки ще бъде насочен към осигуряване на доверие в системата, насърчаване на рационалната лекарствена употреба, утвърждаване и осигуряване на устойчиво развитие на дейността по оценка на здравните технологии и проследяване на ефекта от терапията на лекарствени продукти с цел правилно терапевтично решение и оптимизиране разходването на публични средства, създаване и поддържане на устойчива среда и избягване на неприемливи последици за бюджета за здравеопазване“, казват от МЗ. В тази област ще са необходими над 14 млрд. лв.
Създаване на стимули с цел преодоляване на териториален дисбаланс на медицинските специалисти в страната. Това също е една целите заложени в Националната програма „България 2030″. Плановете на МЗ са да разработи и въведе мониториране на персонала в здравеопазването като част от Националната здравно-информационна система. Има и мерки насочени конкретно към медицинските сестри, които са дефицит у нас. Това включва по-широкото им и самостоятелно включване в медицинското обслужване, както и възможности за развитие на потенциала им. Необходимият финансов ресурс по отношение на човешкия ресурс възлиза на над 96 млн. лв. по линия на националния бюджет и структурните фондове.
В програмата до 2030 г. заляга и изграждането на е-системата, за която вече се говори повече от 10 години, но още не е готова. Очаква се до десет години всички аптеки да имат е-рецепта, лекарите-специалисти да могат да записват онлайн-прегледи, а болниците да разполагат до медицинските досиета на пациентите с тяхно съгласие. За изграждането на системата са необходими 12 млн. лв. и отделно още над 18 млн. за надграждане на информационните системи и софтуерни приложения. В програмата са заложени и т.н. дистанционни здравни услуги с необходим финансов ресурс от 2.5 млн. лв. Мерките в тази област включват: разработване и прилагане на телемедицината. Това важи особено за пациенти в труднодостъпни и отдалечени райони, както и за болни с хронични заболявания, възрастни хора и др. Планира се и въвеждане на иновативни приложения за мобилни услуги за наблюдение на състоянието на пациентите.
В програмата се поставя и акцент на профилактиката. Статистическите данни показват, че основната причина за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението, новообразуванията, болестите на дихателната, храносмилателната и ендокринната системи. Ето защо е необходимо поставяне на по-голям акцент върху укрепването на мерките за промоция на здраве и превенция на заболяванията, изтъкват от МЗ. Ресорното министерство си поставя за цел да повиши обхвата на някои национални програми. Така например нивото на информираност по Националната програма за превенция на хронични незаразни болести да достига до 2500, вместо до 2000 души, както е в момента. Относно скрининга целите са той да се осъществява при 26.5% от населението при сегашни 25%. Плановете са Националната програма за борба с наркотиците да обхване с 2000 души повече- 7000, а тази за туберкулозата 17.8 на 100 000 души население, при 18.4 през 2018 г.
